През 2019-та година Фолклорен ансамбъл Тракия ще отпразнува своя 45-ти рожден ден от появата си на бял свят. Тогава, в онези дни на 1974 година, той е основан заради създаването на катедра Хореография в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, която тогава се наричала ВМП. Идеята е на проф. Асен Диамандиев, който вижда много голям потенциал в колегите музикални и фолклорни инструменталисти и изпълнители и преценява, че този потенциал може да се превърне в първото образование по хореография в България. Че може да се основе един професионален състав, който едновременно да има художествен продукт за публика и да е творческа лаборатория за студентите, където могат да танцуват, пеят, свирят, да правят постановки. Идеята за образование, вървящо паралелно с художествени продукции се оказала успешна. Първата официална премиера се състои на 5 септември 1975 година в Пловдив и представлява една колоритна палитра от танци и песни, от всички региони.
В началото ансамбълът е държавно звено към Филхармония Пловдив и се е наричал Младежки танцов ансамбъл. След това става Държавен фолклорен ансамбъл, а в края на 1999 година, по време на Реформите в културата , филхармониите и оперите в четирите големи града се обединяват в дружества. Тогава всички ансамбли са раздържавени. Преминават към Общините, като единствено Ансамбъл „Филип Кутев“ остава на държавна издръжка.
Всъщност, от големите културни институти в Пловдив само Ансамбъл Тракия е общински. Това означава, че всички приходи от спектакли и концерти отиват в общинската хазна, която на свой ред всяка година отпуска част от бюджета за поддръжка, консумативи, заплати и инициативи на ансамбъла.
„Работим много добре с Община Пловдив. Естествено, имали сме и по-тежки финансови случаи, които са се отразявали на ансамбъла, но моментът не е такъв. Защитаваме бюджета си и се стремим да имаме максимални приходи за града.“, обяснява директорът на ансамбъла проф. д-р Даниела Дженева, чийто баща Кирил Дженев е бил първият хореограф в ансамбъла, а Стефан Мутафчиев и Николай Стойков първите композитори и диригенти
Даниела Дженева е назначена за директор на Ансамбъл Тракия от Министерството през 97-ма, след кончината на доц. Стефан Мутафчиев. Преди това е била хореограф, танцьор и балет-майстор и макар че влиза в една длъжност – на половина административна, на половина художествена, продължава да поставя част от хореографията на танцовия състав.
Работи успешно с бившия им диригент Димитър Христов, с който са поставяли последните три спектакъла – „Хубава Яна“, „Цветни щрихи от България“ и „Земята на Орфей“. Музика пишат още Борислав Згуровски и Борислав Гълъбов. Много артисти на високи позиции в повечето родни музикални институции са тръгнали именно от Фолклорен ансамбъл Тракия. Самият ансамбъл се състои от оркестър, хор и танцов състав, където се преплитат няколко поколения творци, обединени от обща любов. Музиката винаги е или авторска или обработка на народни песни.
„Към всяко едно музикално произведение подхождаме много задълбочено. Издирваме автентична музика, която се обработва, става партитура за танца и се изучава. През всичките години на ансамбъла хем създаваме новаторски произведения, хем те са стъпили на здрава основа. Когато се заяви танц от определен регион, публиката може да е сигурна, че няма да я излъжем. Всяка българска област има своите особености, които изобщо не са лесни. Например, родопската музика е по-тежка и бавна, но бавните танци са най-трудни. Шопските са динамични, те са бързи, но вътре има един контраст, който трябва да се изгради. Ние се пазим от унифицирането на фолклора. Във всеки един регион народът е запазил много празници и обичаи, които са свързани с песни, музика, танци, обредни действия и ние стъпваме върху тях. За нас, българските традиции са дишането и кръвта ни. Фолклорът е основата на нашия народ, заедно с Църквата. Имаше период, в който много хора ги беше срам да се хванат на хоро, да пеят народни песни. Сега нещата се промениха. Задачата на ансамбъла е да пази фолклора от клишета, затова правим всяко произведение бавно и трудно, за да не изневерим на автентичността. Обикаляме по села, свързваме се с възрастни хора, издирваме записи. Ако не се стъпи върху здравата основа, си личи, че липсва народопсихологията.“
Автентични са и костюмите, които Ансамбъл Тракия използва за спектаклите си. В тях винаги има една обединяваща тема, а много често и препратка към стари произведения. Като низ от народни истории. Истории, които обикалят не само България, но и целия свят. Ансамбълът е посещавал над 60 държави. Още с първата си премиера през 75-та заминава за Италия. Той е и първият представител на страната ни, изявил се пред ЮНЕСКО. Оказва се, че чужденците го приемат с голям интерес и възхищение към фолклора като изкуство. Във Франция, например, много харесали музикалните обработки, а в Индия бурно аплодирали шопските акапелни песни.
Колективът е печелил и редица национални и международни призове като награда Пловдив, Кристална лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци, награда Нестинарка в Бургас, наградата на град София в областта на културата, орден Кирил и Методий, първи награди за създаване на танц. Награда от Будапеща, от Агридженто, Италия, от Турция, номинирани са за наградите на Billboard. Той е и първият български музикален състав, който гостува на фестивала в Гуадалахара, Мексико. Там се изявява редом до Ню Йоркската филхармония и балета на Марта Геъм.
Постиженията са твърде многобройни, за да ги изброим, но не всичко е било цветя и рози. Ансамбъл Тракия и Даниела са се изправяли пред трудности, първата сериозна, от които, по време на съкращаването през 99-та, от страна на Министерството. То просто заявява, че ако иска Общината може да поеме артистите без да ги подкрепи, предложи, помогне… нищо. Просто ги оставя на произвола. Тогава кмет на Пловдив е бил Спас Гърневски, който за два месеца успява да приеме бройката, да осигури заплати и да пусне ансамбъла в действие. Друг тежък период е имало през 2010 година, когато от Общината са поискали драстично да се съкрати бройката на ансамбъла. Това означавало неговият край, защото подобен репертоар не може да се изпълни от няколко артиста. Нужна е огромна подготовка и голям, професионален екип.
Все пак всичко се преживява, а доказателство за това е скорошния 45-ти юбилей, който ще се проведе през лятото на 2019-та на Античния театър. Тогава зрителите ще станат свидетели на една панорама от миналото и настоящето. За следващата година са запазени и три дати в Дом на културата „Борис Христов“, но не е нужно да чакаме до тогава. Още в неделя, 7-ми октомври, може да гледате Ансамбъл Тракия като част от третото издание на Нощ на ансамблите в Комплекс Сила, в който ще се съюзят с техните приятели и колеги от ансамблите „Филип Кутев“ и „Пирин“. По традиция концертът ще започне с „Полегнала е Тодора“ по обработката на диригент Филип Кутев и ще завърши с обща картина между трите колектива. Колкото до Ансамбъл Тракия, той ще представи два танца и една песен от последната му премиера, както и два по-стари танца.
А ако не сте гледали все още „Земята на Орфей“ може да го направите на 14-ти ноември в Градски дом на културата за последен път за тази година.
Снимките са от репетиции на „Земята на Орфей“ на сцената на „Борис Христов“
