Битката при Траянови врата е най-голямото поражение, което византийския император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България.
През 971 година византийският император Йоан Цимсхи превзема столицата на българското царство Велики Преслав. Българският цар Борис II е пленен и отведен в Константинопол. Отнети са му знаците за царска власт, а българският патриарх е лишен от сан. Велики Преслав е преименуван на Йоанопол.
В западните земи се запазва българската държавност, тъй като те остават отдалечни от действията на византийския император. Именно в тези територии се заражда освободително движение, което да се противопостави на ромеите. То е водено от четирима братя – Давид, Арон, Мойсей и Самуил, известни още с названието комитопули.
В периода от 971 до 976 година византийските войски постигат сериозни победи над арабите, което утвърждава стабилността на империята. През 976 година император Йоан Цимсхи умира, а смъртта му води до вътрешни борби и неразногласия. Повод е освободеният императорски престол. Въпреки че действията на комитопулите са насочени главно на югозапад, те не остават незабелязани от Константинопол.
Цар Борис II и брат му Роман успяват да избягат от византийската столица. Малко след като преминават границата с България, Борис II е убит от патрулиращ войник, Роман успява да се спаси. Двама от комитопулите Давид и Мойсей биват убити. Така цялата отговорност за освободителното движение пада върху Арон и Самуил.
Най- големият им успех е превземането на Лариса през 983 година след тригодишна обсада. Това предизвиква ответната реакция на новия император Василий II, който потегля на поход срещу българите. Ромеите стигат безпроблемно до Сердика. След двадесет дни в които византийските войски не успяват да превезмат Сердика те се оттеглят. Отстъпвайки те се насочват към прохода Траянови врата, където на 17 август 986 година са обсадени и разгромени от българска войска.
Битката при Траянови врата е най-голямата победа постигната от Самуил и войските му. Тя води до редица други поражения за византийската власт и до освобождаването на всички български земи, превзети преди това от Византия. Самуил не успява да задържи, за дълго, стабилността в българските територии. Няколко десетилетия по-късно България окончателно пада по византийска власт.
