На 9-ти ноември, за пореден четвъртък се състоя среща на Пловдивското историческо общество в бар Петното на Роршах. Гост за вечерта беше доктор Кирил Ненов. Темата на събитието беше езичеството на българите през Средновековието. Д-р Ненов е асистент в Института за исторически изследвания – БАН, сценарист и режисьор на документалната поредица от 11 епизода „Симеон – великият между царете“, член на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България, а също и член на редколегията на авторитетното списание „BulgariaMediaevalis“.
Дискусията започна с разказ за това от къде идва думата езичник. С терминът „езичество“ се назовава най-често политеизмът. Синоними са идолопоклонник или безбожник.
“В съвременния български език терминът звучи мъгляво и объркващо, защото го свързваме с думата език. В старобългарския думата „език“ освен наречие означава народ, племе. Именно от тази гледна точка трябва да търсим неговото значение. „ обясни д-р Ненов.
През 20-те години на миналия век се правят разкопки в село Мадара. Там при разкриването на ранна църква се открива мраморна колона, която е доста повредена. Средата на надписа е напълно разрушен и няма как да бъде възстановен. От тази колона се виждат само левият и десният край на надписа. Първият изследовател на този надпис, унгарският учен Геза Вехер, който се ползва с висок авторитет сред българската научна общност, прави прочит на надписа. Той отбелязва, че от края на единия ред до началото на следващия се чете думата “тангра“. Проблемът произтича от това, че не се знае съдържанието на целия надпис. Една от възможностите е думата да бъде част от лично име. По надолу в надписа става дума за някой Ичоргу, най-вероятно това е известният боил. Всъщност значението на надписа е неизвестно.
“По това време в България шества теорията че българите са тюрки. Съотвено има една предпоставеност в този прочит. Той се вписва в тази рамка. Тангра се обявява за българска версия на тюркския бог Тенгри. Тази версия е възприета от нашият голям епиграф – професор Веселин Бешелиев. И до ден днешен тази теория солидно навлиза в учебниците. Ако стъпим на едни сериозни съчинения и извори, основно на Теофилакт Охридски, който отбелязва, че българите почитат слънцето, луната и звездите, картината малко се промяна. Още повече, ние имаме открити храмове и извори, които говорят за идоли. Не на последно място трябва да обърнем внимание на нашия фолклор, идващ от дълбока древност, при който няма следи за почитане на такъв бог.„
По този начин д-р Ненов аргументира своето становище, че Тангра не е прабългарско божество на Слънцето.
Пред голямата публиката, дискусията продължи с коментар за връзката между езичеството и фолклора. Д-р Ненов разказа за някои интересни вярвания на българите.
“Българите, подобно на много други европейски народи, са вярвали, че има периоди на времето, когато е подходящо да наченеш определена работа, за да има свой положителен завършек. Извор на тези вярвания е кореспонденцията между Папа Николай Втори и княз Борис. Споменава се, че когато българите решават да извършат сеитба или сватба, те съблюдават фазите на луната. Смятало се е, че когато луната е в своя растеж, тогава времето е положително и започнатата работа, ще има добър завършек.“
Интересът на публиката беше голям и събитието продължи почти два часа. Най-дългата среща до момента отбеляза водещият и основател на Пловдивско историческо общество, Димитър Герганов.
Дискусията затвори д-р Ненов с новини за предстоящо събитие със Средновековна тематика. От община Пловдив е дадена зелена светлина за осъществяването на Средновековен фестивал в Пловдив догодина на Еньовден. Подготвя се богата програма, включваща демонстрация на бойни техники, занаяти и много изненади.
Повече подробности за фестивала очаквайте скоро…
Автор: Блага Запрянова
