Сократ е мислител и философ оставил значима следа в Античността, достигнала и до наши дни. Едва ли бихме си представили напълно колосалната вселена на този ум, но останалите му сентенции и размисли днес ни дават бегла представа. Странно мислителя не е записвал своите наблюдения и размишления над живота и природата, но неговите ученици са записали една солидна част от тях. Мъдростта в тях е болезнена и донякъде всеки един от нас е добре днес да се позамисли над думите му!
Ето и едни от най-великите му послания:
За да промениш нещо, единственият начин за това е да градиш бъдещето, а не да воюваш с миналото си. И наистина ако помислим, колко излишно време губим в борба срещу миналото си, а през това време не си създаваме бъдеще – ще установим, че сме позволили изведнъж живота да ни се изплъзне, живеейки в миналото
Сократ е казал – „Началото на мъдростта идва с любопитството“. И вероятно е прав, дори със сигурност. Ако имаш любопитството да се развиваш, да опознаваш хората и света около себе си, мъдростта сама идва при теб, не е нужно да бъде търсена.
Децата се страхуват от тъмнината и това им е простено. Но непростимо е, когато възрастните се страхуват от светлината! И как иначе, ако сложим ръка на сърцето си и се замислим, кога последно се противопоставихме на лошотията и се опитахме да погледнем в светлината? – май доста отдавна.
Не можеш да научиш никого на нищо, затова не се и опитвай. Единственото, което можеш да направиш е да провокираш мисленето му. Затова най-важното нещо в живота е да не съдим и поучаваме, както и да не бъдем съдени и поучавани. Да посъветваш някого е съвсем друго и така ще провокираш мисълта му, но да го поучаваш си е съвсем отделно нещо и е по-скоро назидание, отколкото съвет.
Гневът е слабост и виждайки това, което гневи човека, виждаш слабостите му. Обикновено, когато сме безсилни да променим нещо се гневим. Гневът е лош съветник и е признак на слабост, за да преодолееш нещо е нужно спокойствие и мисъл, а не гняв и действие.
Най-великата мисъл на Сократ е – „Единственото, което знам е, че не знам абсолютно нищо“. Само един дълбоко проникновен и мислещ човек, може да изрече тези думи. Колкото повече си мислим, че знаем днес, толкова по-малко знаем всъщност. Знанието е динамика и относителна величина. То се основава на опита и се гради с годините, но никога един човек не може да знае всичко, затова и нищо не знае всъщност.
Развивайки способността си и склонността да имаш нужда от по-малко в живота е всъщност щастие, противоположното на него е да имаш нужда от повече, защото така си нещастен. Тази мисъл на Сократ е, като че точно за днешното време. Стремим се да имаме повече и повече, да се отрупаме с блага, а като че ли винаги си оставаме незадоволени и нещастни. Просто, защото не оценяваме това, което имаме достатъчно!
