Бразилското джиу джицу произхожда от Традиционното японско джу-джицу, но се оформя чак в началото на 20 век, когато братята Карлос и Хелио Грейси започват да го практикуват в Бразилия. То се откроява като бойното изкуство на богатите, докато Капоейра е за бедното съсловие. За кратък период се превръща в един от най-бързо развиващите се бойни спортове, а в наши дни всеки втори в Съединените щати го тренира. В своята същина прилича на борбата – главното действие се пренася на земята и освен за атака, се използва за самозащита. Съдържа в себе си много ключове, видове гардове, нужна е голяма тактика и мислене няколко хода напред. Отделя се и като самостоятелен стил, и като главна част от ММА двубоите.
България също има своите достойни представители на Бразилско джиу джицу, а в Пловдив е клубът Victory ONE BJJ Academy под шапката на отбор Зенит България. Момчетата от Victory ONE се обучават при коуч Иван Манолов, който е треньор от 12 години, с втори дан кудо, а от 5 години се занимава официално само с джиу джицу. Обучава приблизително 45 човека от шестгодишна възраст нагоре, сред които и едно момиче.
„Държа да ги науча най-вече на дисциплина и отношение към всичко в живота, не само към спорта. Не винаги е лесно, но имам своите методи да им покажа какво е важно.“
Зад гърба си членовете на клуба имат достатъчно медали и купи. Участвали са на Европейското първенство по Бразилско джиу джицу, както и в отворени турнири в градове като Лондон, Мадрид, Барселона, Рим. На Рим заминават с 5 състезателя, от където си тръгват с три златни и два сребърни медала. Последният им успех идва на 14-ти октомври, когато на най-престижното състезание в календара на IBJJF – London Open 2018 17-годишният Георги Стефанов печели златен медал в категория до 69 кг за юноши. Специфичното при Бразилското джиу джицу е, че когато претеглят състезател непосредствено преди двубоя не мерят само личното му тегло, но и тежестта на кимоното.
„Ние пътуваме много по чужбина и виждаме как стоят нещата там. За разлика от България, в другите държави всеки тренира. Дали ще е бойно изкуство или друго, но тренира. И докато у нас нагласата на хората към спорта не се промени, ние няма да сме добре развита спортна дестинация. Затова няма и много зали и спортни съоръжения, защото хората нямат потребност от тях.“, обяснява треньорът.
Потребността е определяща за един спортист. Пример за това е Георги Стефанов, който тренира едва от две години. По време на предсъстезателната подготовка тренира по шест дена в седмицата. Преминава през силов период, след което започват упражнения за защита, спринтове, кросове, диети, режими и всичко това в рамките на два месеца. Освен изброеното, се стреми да съчетава спорта с училище. До година Георги ще завърши ЕГ „Иван Вазов“, след което мисли да кандидатства, но и да продължава развитието си в бойното изкуство.
„Аз виждам този боен стил не като начин за насилие, а като красота и всеотдайност. Той е вид надиграване. Джиу джицуто е полезно и в живота. Учи на възпитание, контрол над себе си и гнева си, на концентрация. Затова и ми е толкова голям приоритет.“, споделя Георги.
Бразилското джиу джицу може и да се води бойното изкуство на богатите, но при нас всеки може да се занимава с него, стига да иска. Нужно е само вдъхновение, доза смелост, търпение и готовност за личностни жертви. Все пак няма успех без жертва, или както казват спортистите: „Без мъка няма сполука“.
