Вземи пръчката! Сега я развей три пъти! Излезе ли заекът от шапката? Не!? Пробвай пак! Как се получава магията, питаш? С вяра…
Не, това не е цитат от „Хари Потър“ и не, аз не исках да стана магьосник като дете, ни най-малко. Не бях подходяща. Осъзнавах, че илюзиите са съвкупност от огромна доза въображение, което притежавах в излишък, но също така задълбочени познания по химия и физика, а те липсваха. Мисля, че въображението ги избутваше винаги настрана, за да вземе прелом. Но макар да не исках да бъда магьосник, винаги съм се възхищавала на другите майстори на фокусите. Вълшебствата винаги са преследвали пътя на живота ми по един или друг начин. Осъзнавам, че не са истински, но това не означава, че не мога да им се наслаждавам и поне да помечтая. Няма ли да е прекрасно ако зайци наистина изкачат от шапки, ако жените могат да изчезват когато си пожелаят, а мъжете да левитират? Какъв чуден свят само би било… Но не е!
Фокусниците може и да са лъжовни вълшебници, не като онези, за които четем във фентъзи книгите, но пък са най-близкото, до което можем да се докоснем. И аз обичам да ги гледам. Превръщам се отново в дете – зорко следящо номера, за да открие трика и в същото време вярващо. Казах ви, за да е успешна една илюзия трябва да повярваш. Да повярваш дори когато знаеш, че те лъжат. Но това са от хубавите лъжи. От онези, които искаш да не спират. Това стои в същината на света на вълшебствата.
Разбира се, Дейвид Копърфийлд е далеч, но България също има своите горди представители на илюзорното майсторство. Но нека не говорим за утвърдените, а за младите. Онова ново поколение, което ще поеме щафетата. Какъвто е Зайн – млад, амбициозен, стремящ се към звездите. А ако не успее да ги достигне, съм сигурна, че сам ще ги свали… с магия, естествено. Зайн, или в реалния живот познат като Йордан Янев, тъкмо приключи първото си национално турне из родната си страна, в която се завърна след дълъг период на пътешествия. И въпреки че България не е Лас Вегас, нито Макао, не видях разочарование в очите му по време на шоуто в Пловдив. Напротив, ясно си личеше, че пред публиката стои млад мъж, който не само иска да се развива у дома, но е готов да усъвършенства все повече и повече уменията си. А спектакълът му е истинска наслада за сетивата. Чувството за хумор и леката доза самоирония, с които поднася всеки фокус са повече от свежи. Играта със зрителите, която е задължителна за магьосниците, предизвика бурен смях, дори борба за участие. Десетки деца се надпреварваха кое първо да стане част от магическата сцена, а родителите им се чудеха как така знаят неща за останалите, които не би трябвало да са им понятни. Дали е ментализъм, дали е проследяване на физиката на тялото, дали е силата на втълпяването не знам, но не е и нужно. Един фокусник никога не разкрива тайната си.
Другият елемент, с който Йордан ме спечели бе музиката. Шоуто „Вълшебствата на Зайн“ може да се похвали с впечатляваща авторска музика, която допълнително облича фокусите в емоции и допринася за настроението. Интересната комбинация между тъмнина и приказки ни принася в друга реалност, в която нещата, невъзможни в нашата, се превръщат в материя и не познават граници. Докато в един момент пробиваш алуминий със собствената си ръка, в другия цветя поникват от храсти. Ако в единия ъгъл на сцената асистентката бива разполовена на две, то в другия огромни пеперуди летят над главите ни. Но спирам до тук. Налага се, преди да ви разкрия всичко и да загубите интерес. И дори да сте пропуснали спектакъла на Зайн, не съжалявайте. Тепърва предстои да видим много от него – идеи, креативност и вълшебства. А сега се посипете с магическия прашец и пробвайте да полетите. Ако успеете, пратете поздрави на Невърленд от мен…
Фотографии: Георги Котов
