Изкуството във фотоси: Веси Господинова

Както обещахме, започваме поредицата изкуството във фотоси на Кристина Ликова, която два пъти месечно ще ни представя хора с интересни професии. Ето и какво пише тя за първото си професионално интервю.

С огромно удоволствие днес ви представям една жена, майка, актриса, вдъхновител – Веселина Господинова. Имах щастието да присъствам на една нейна мотивационна презентация и разбрах, че има много какво да даде на хората. Още първия път, когато я видях, ме впечатли присъствието ѝ, енергията ѝ, отдадеността ѝ към това, което прави. Присъствието ѝ струи във фотографиите, които направихме заедно. Насладете им се, както и на краткото интервю, което записахме специално за вас!

-Здравей, Веси. Би ли се представила с няколко думи на аудиторията ни?

Казвам се Веселина Господинова. От една година вътрешното ми усещане е да се представям като Веси Господинова. Четвърто поколение актриса съм и това не ми позволи да осъществя детската си мечта да стана сърдечен хирург. Разбира се, завърших НАТФИЗ. Имам една друга моя много голяма страст, която води моето вдъхновение нагоре и напред, и това е телевизията. За повече от 10 години съм минала през всички нива на телевизионната машина, от най-ниското – от репортер в сутрешния блок, до автор и водещ на предаване за култура – „От другата стана“. Също така имам една много голяма моя мечта, да стана професионален обучител на хора от различни професии. Да ги провокирам и да ги карам да се изразяват по-добре, защото усещам потенциала на всеки, когато го видя. Затова направих няколко успешни презентации, една от които е мотивиращата презентация „Овладей себе си, завладей другите“, в която правя точно това – провокирам хората.

-А какво обичаше да правиш като дете?

Като дете съм прекарала цялото си детство в Театър „София“ и в Сатиричния театър. Изгледала съм всички постановки. Баща ми беше актьор 15 години в Театър „София“, майка ми беше драматург в Сатиричния Театър. Аз съм израснала в гримьорните, израснала съм в перукерните. Виждала съм как се изгражда един образ. Никога няма да забравя Тодор Колев от „Човекоядката“ и как той от един около 45-годишен мъж се преобразяваше в един възрастен дядо, какъвто е неговия персонаж в пиесата на Иван Радоев. И това може би се е запечатало като един от най-съкровените ми и най-светли спомени от детството – гримьорната и преобразяването на хората в други.

-Можеш ли да кажеш, че децата от малки проявяват талантите си?

Абсолютно! И то най-вече моите деца (смее се). Шегувам се. Разбира се, генът няма как да не повлияе върху проявлението на талантите на всеки един човек. Но предпоставяйки една среда, в която ти би искала да се развива твоето дете, или всяка една майка, съм сигурна, че има инстинкти как да надуши и насочи своето дете в правилната посока. Така аз имах щастието да се оттам на инстинкта и интуицията си и да усетя таланта на моя син да свири на флейта. Това, че аз съм актриса и съм от такова семейство, надявам се не ми поставя граници, защото, например, виждам невероятния талант в областта на спорта в моята дъщеря. Т.е. опитвам се да постъпвам към тях като към различни личности и не ги бутам, а просто развивам техните качества. Въпросът е да видите тези индивидуални качества. Всяка една майка може да ги види в нейното дете, стига да иска.

-Така е. Какво те вдъхновява?

Аз сама се вдъхновявам. Единствено и само. Разбира се, не, не се шегувам. Аз и единствено аз мога да се вкарам в страшна дупка, да усетя дъното, да копая дъното. Имала съм такива моменти и мога единствено и само сама да се изтласкам нагоре. Решавам в какво да бъда вдъхновена. Имала съм период, в които съм била отдадена на театъра. Имала съм период, в който съм била отдадена на телевизията. Но сега много искам да се вдъхновя да бъда все по-грижовна майка. Нищо друго не ми липсва.

-А имаш ли моменти, в които не искаш да правиш това, което правиш, въпреки че обичаш работата си?

Не, Слава на Бога. Никога не ми се е случвало. И това е един личен мой избор, който се отразява на хората, които ме заобикалят – от моите приятели до моя съпруг, който има огромно влияние и ми оказва наистина страхотна подкрепа да правя това, което искам.

Ще ви разкажа един случай. Като се издържах като студентка в НАТФИЗ, правех промоция на различни големи брандове и големи фирми. На едно обучение научих нещо – че когато облечеш униформата на определения бранд, на определената фирма, ти вече го представяш пред другите. Това беше един много голям урок и точно в този момент реших, че повече няма да правя нищо, което не искам. Вече съм на 38 години и не ми се е случвало да правя нещо, което не искам.

-Какво е за теб изобилието?

Изобилието за мен е, колкото и прозаично да звучи, храната. Защото аз съм зодия Телец, родена съм на 13 май, и страшно много обичам да ям. Когато ми кажеш изобилие, аз си представям чепки с грозде, плодове, хубава храна. Не, наистина, не се шегувам.

-Според теб кой е преломният момент, в който изобилието започва да се проявява в живота на човек?

Когато ти решиш. Когато ти решиш да отвориш стаята на изобилието, изобилието идва при теб.

-Как да я отвориш? По какъв начин?

Трябва да решиш, че си готов за изобилието, което вече ти е предпоставено от Бога, от съдбата. Ти го имаш. В твоя дом имаш стая на изобилие. Ако не го усещаш в момента, просто се опитай да отвориш вратата и то ще те залее.

-А имаш ли навици или ритуали, които те приближават към успеха?

Реалният ми контакт с успеха е контактът с моите приятелки. Наблюдавам ги как се развиват, през какво са преминали, за да стигнат до техния успех. Това е моят ритуал. Наблюдавам хората. Аз съм един крадец на образи.

-Ти си завършила НАТФИЗ. Мислиш ли, че образованието ни прави по-добри в професията ни?

Аз съм много консервативна относно образованието. Смятам, че то е много важно. Академичното, особено в България, е на доста добро ниво. Имам предразсъдъци към хора, които не са завършили НАТФИЗ и които нямат образование в нашата сфера и се опитват да изместят доста добре образовани хора. Гневи ме факта, че в нашата среда, в нашата гилдия, започват да работят манекенки, певици и хора от различни професии, които смятат, че могат да вършат нещо, за което ние сме отделили повече от пет години от живота си.

-Какво е отношението ти към храната?

Ще ви кажа. Имам една много добра приятелка, актрисата Анна Петрова. Тя като разбра, че съм бременна ми каза следното: „На дете едно ядене, два пъти не се дава“. И така съм отгледала и двете си деца. Готвя три пъти на ден, имам градина. Произвеждам доколкото мога по-голямата част от продуктите и това за мен е страшно важно. Пак казвам, че съм зодия Телец и съм много свързана с природата. Храната за мен е сила и живот.

-Как се отнасяш към трудностите и провалите? Би ли ни разказала някаква история в тази връзка, например.

Както казах, аз живея с усещането, че съм целуната по челото от Господ, само защото съм се родила в това семейство и защото съм избрала да бъда това, което съм. И пак казвам, аз сама си се вкарвам в провали, сама си се вкарвам в успехи, неуспехи, сама се вдъхновявам. Това е една такава роля, която сама съм си отредила и съм приела в живота си. Не знам колко е добре, колко е зле. Това е положението. Това съм аз!

-В какви пиеси обичаш да играеш?

Това е един много сложен въпрос. В момента в България нивото на театралната култура, както от тези, които я правят, така и от тези, които я гледат, според мен е на едно от най-ниските си нива, от създаването на българския театър по време на Възрождението. Нивото е адски ниско, има пощипвания, пошляпвания, излишни ниски енергии, с които се занимава театърът, за да разсмива своята публика. Аз в такива проекти не участвам! Последният проект, по който участвах е документален театър, вербатим-театър, нещо което се прави за първи път в България. Аз съм една от първите, които разказа своята лична история пред публика в Червената къща. Но споделянето и безкрайната искреност на актьора също носи със себе си едни огромни съмнения. Съмнения дали публиката има готовността да чуе нещо подобно. Затова този въпрос по-скоро бих го подминала.

-Има ли роля, за която мечтаеш?

Винаги съм искала да бъда Жулиета.

-Какво би ни казала за финал?

Обичайте се!