Изкуството във фотоси: Денислава Станева

Автор: Кристина Ликова

Денислава е талантлива оперна певица, притежаваща впечатляващ глас, а най-новият проект, по който иска да работи е съчетаването на оперна музика с хаус елементи. Преди да се запозная лично с нея, се поинтересувах от работата ѝ и останах изумена от таланта ѝ. Вече нямах търпение да я срещна! За щастие, Дени е и прекрасен човек – добър, духовен, съзнателен, искрен и позитивен. Днес съм щастлива, че я познавам и с удоволствие я представям и на вас. Приятно четене!

-Здравей, Дени! Би ли се представила на аудиторията ни?

Здравей, Криси! Ако трябва да отговоря традиционно бих казала, че имам няколко образования по оперно пеене, музикотерапия и психология. Но по-скоро бих казала, по друг чисто човешки начин, че съм търсещ човек, насочен към себе си и заобикалящия ни свят, носещ изкуството и любовта като градивен елемент.

-Имаш невероятен глас – силен и впечатляващ. От кога пееш?

Благодаря! Обикнах музиката като дете – това е един друг свят. Имам спомен, че пея откакто се помня. Наскоро един колега ми каза, че когато говоря сякаш пея. Това беше интересно за мен и ме накара да се замисля, как точно го правя. Явно просто музиката струи от мен и в думите. Това ме кара да се чувствам щастлива, защото думите също са музика. Словото и музиката винаги са вървели ръка за ръка.

-Как реши да се занимаваш точно с оперно пеене?

Реших да се занимавам с оперно пеене или то реши да се занимава с мен! И днес си задавам този въпрос. Изкуството не си избираш сам, то те избира в моментите на детството ти или в най-преломните моменти в твоя живот. То е живо, то те събужда, за да не тлееш и да имаш някаква привидна сянка наречена живот през очите на другите, а живот през Висшия разум. Понякога се чудя дали е дар или инструмент, с който да събудим заспалите си души за живот.

Не познавах операта съзнателно до момента, в който дойде в живота ми. Тя изважда на повърхността най-скритите кътчета от душата ми – онези бури и онези нежни ноти, но винаги е с мекота и характер. Оперното изкуство е живо изкуство и в моментите, в които съм искала да го сложа в някакви граници, то е слагало мен в такива. Или му се отдаваш изцяло или тлееш в него.

-Ако не беше оперна певица, с какво друго би се занимавала?

Парадоксът е, че изкуството никога не идва само. Колкото повече навлизаш в спецификата на определен вид изкуство, толкова повече разбираш, че всичко е едно цяло. За да развиеш потенциала му, трябва да опознаеш много видове направления в живота. Човек не трябва да се ограничава, а точно обратното – да опознава нови светове, защото те му разкриват неговия свят в най-цветните багри, които той не може да види без този широк мироглед и нужда от опитност.

-Ти се интересуваш от психология. Каква част от живота ти заема тя?

Психологията не заема част живота ми, а тя е част от същността ми. Всичко е психология, всичко е музика, всичко е математика. Ние сме неразривна част от едно цяло и, ако част от него липсва, загубваме цялостта си и започваме да компенсираме. Във Вселената няма празнота, ако нещо липсва, друго заема мястото му. Докато не осъзнаем, че ние сме част от едно цяло, заедно с природата и всичко заобикалящо ни, винаги ще се чувстваме непълноценни и не единни в същността си.

-А как бихме могли да увеличим изкуството в ежедневието ни?

Няма нужда да го увеличаваме, а просто трябва да го преоткрием. Забравили сме за него и сме го захвърлили там, някъде в ъглите на стаите, заедно с детските си спомени, защото смятаме, че не ни е нужно и че вече сме пораснали. То е пред нас, то е в малките неща. То е в красиво поставената салфетка, в закуската сутрин поднесена по абстрактен начин, в поетично казаните думи изречени с любов – нима всичко не е изкуство?!

-Според теб хората проявяват ли интерес към живото изкуство – концерти, театри, постановки?

Живото изкуство винаги е вълнувало и винаги ще вълнува, защото тази емоция, която артистът може да предаде на сцена, не може да се пресъздаде от записа колкото и да е хубав. А и в живото изпълнение винаги има доза несъвършенство, което още повече доближава публиката до артиста. Тъй като живеем в изключително технологичен свят мисля, че би било добре да се постараем да направим сценичното изкуство малко по-близко до обикновения човек. Така смятам, че хората, ще могат много повече да се докоснат до истинските емоции, които те самите потискат в себе си.

-Какво обичаше да правиш като дете?

Бях кротко дете, изключително грижовна и всеотдайна към нуждите на другите. Себе си поставях на последно място, което често в живота пречи, когато е в крайност. Вечер мечтаех за сцената, за музиката, караше ме да се чувствам като в един приказен свят. То това е тайната на изкуството, но колкото повече порастваш, толкова и то се променя, чрез теб, защото човека е негов проводник. Така опознавах него, опознавах и себе си. Често вкъщи събирах братята и сестра ми, за да организирам спектакли и сцени, с които да изненадаме майка ни, когато се прибере. Беше забавно!

-Какво е за теб успехът?

Труден въпрос, защото успехът, не е константна величина. Когато човек се променя и представата му за успех се променя. Ако бях отговорила преди време щеше да е различен отговорът ми от днес. Сега мисля, че успехът е в нас самите и трябва да намерим пътя към себе си, за да изразим тази най-успешна наша същност. Мога да кажа, че това е развитието ни в професията, в личния ни живот, в приятелствата, но нима пътят към нас не изразява точно това. Когато намериш себе си, хората и ситуациите, които се появяват в живота ти, са точно тези, от които има нужда сърцето ти, не умът ти. Тези, които са правилните за теб.

-Какво те вдъхновява?

Вдъхновява ме природата, тишината, пътят към себе си. Вдъхновяват ме хората, в които има огън, също така хора, които търсят пътя, за да се свържат с другите по един истински начин, не разрушаващ тяхната идентичност и свобода. Живеем в едно ново време, в което вече фалша няма място, защото много бързо избива на повърхността. Само истината в същността й и любовта във всичките й проявления ще ни помогнат да въздигнем себе си и човечеството.

-На какво се възхищаваш?

Възхищавам се на всичко живо, на природата, как е в едно единство с нас, стига да сме отворени за нея. На човешката същност се възхищавам – как сме дошли тук, за да учим постоянно и колко сме силни и търсещи всъщност. Как постоянно започваме отново и отново и все с пламък в очите. Това е възхитително! Възхищавам се как е възможно да ни се случват неща, които да определяме като случайност, а всъщност да разбираме след време, че това е крайъгълния камък на живота, който ни насочва в правилната за нас посока. Целият живот е едно възхищение!

-Какво е за теб изобилието?

Започнах да разбирам във времето, че изобилието е в нещата, които имаме още с идването си на този свят, а не нещата, който можем да си купим, защото те лесно могат да бъдат заменени с други. Изобилието е талантите, които всеки един от нас носи. Изобилието е в нас, в нашата същност, стига всеки един от нас да го намери за себе си. Затова сега е от изключителна важност, да се обърнем повече към себе си и към това, което истински сме.

-А какъв е преломния момент на проявата му според теб?

Преломния момент на проявата на изобилието според мен е, когато настъпи преломен момент в личността ти. Тогава започват да се сриват всички изградени от теб или обществото налагани норми за правилно и не правилно и това довежда до бунт на “аза”. Тогава се появява това изобилие и разбираш, че външния свят е отражение на вътрешния, че всъщност това богатство идва от вътре на вън, а не обратно.

-Според теб трудно ли е човек да бъде себе си?

Да бъдеш себе си, никога не е било лесно. Поглеждайки във всички епохи в развитието на литературата, изкуството, технологиите, виждаме, че обществото винаги е отхвърляло различното, но точно от него е имало нужда за развитието си като такова. Според мен най-трудно е да признаеш пред себе си, “кой си” и от какво имаш нужда. Тогава нещата стават по-лесни.

-Преди време беше популярна фразата „Красотата ще спаси света?“. Актуална ли е днес? Според теб какво би могло да спаси света?

Според мен повече от всичко днес актуална фраза е “Любовта ще спаси света!” Днес имаме отчаяно нужда да се обичаме помежду си, като братя, като хора, като личности. Ако бъдем малко по-добри и отворим сърцата си, ще видим как и другите ще се отворят за нас. Винаги с пълна сила е важала фразата “Давай и ще ти се даде!”

-Вярваш ли в мечтите?

Има ли човек, който да не вярва в мечтите, без тях се чувстваш като без път. Вярвам и действам, това е доказателството за вярата – действието.

-Би ли ни споделила твоя мечта?

Преди мечтаех да стана известна оперна певица. Сега мечтая да нося славата и топлината на българската култура по един конструктивен и градивен начин, не насочен към егото, а към обществото като цяло. Да съчетавам музиката и изкуството по един градивен начин в полза на човечеството. Ако си задаваме въпроса по-често „Желанията ни от егото ли са продиктувани или от любовта?”, ще знаем правилния път и много по-трудно бихме се изгубили в живота.

-Над какви проекти работиш в момента?

Работя над различни проекти, търсейки се да опозная по- добре себе си, за да разкрия по- добрата версия на това, което съм. Правя проекти в различни направления, чисто класически, също и с модерни аранжименти и съчетание на съвременно звучене. Участвам още и в екипни проекти, човек трябва постоянно да се преоткрива. Когато имаш по-широк мироглед, можеш по-правилно да насочиш енергията си към конкретна специфика и да се разгърнеш по правилния начин.

-Какво би ни казала за финал?

Може би целият ни път се крие в това да намерим пътя към себе си и всичко, което правим са само инструменти за постигането му. Радвайте се на живота, защото той е тук и сега!