Фотография: Александър Карамфилов
Венеция, Рио де Жанейро, Бенш, Ница, Берлин… Какво е общото? Всички тези градове са домакини на едни от най-величествените и грандиозни карнавали в света. До година, точно на 4-ти май, Пловдив гордо ще може да се присъедини към градовете, които имат собствен колоритен карнавал, носещ кокетното име „Айляк парад“. Той е проект на Фондация “ЖАР театър-изкуство-култура”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация “Пловдив’2019” и в партньорство с HANDMADE PARADE – Великобритания, STALKER TEATRO – Италия, НЧ “Възраждане 1983” – Пловдив, НЧ “Младост 1983” – Пловдив, НЧ “П. Р. Славейков 1908” – Пловдив, НЧ “Назъм Хикмет 1922” – Пловдив и НЧ “Н. Вапцаров 1928” – Пловдив. В карнавала ще вземат участие и много ученици, децата от музикалните школи на НЧ „П. Р. Славейков 1908“, представители на БЧК, както и децата от дом „Олга Скобелева“.
На 27 октомври 2018 година ще се организира една генерална репетиция, една проба-грешка (надяваме се без грешка) в парк Лаута, за да могат организаторите да проверят как се справят и дали вървят в правилна посока.
Точно затова от „ЖАР театър“ реализират поредица от дискусии, в които събират различни прослойки на пловдивското общество и отправят въпросите си към тях, а именно: „Какво е айлякът“ и „Кои са ярките образи, носещи пловдивския айляк през годините“. Всичко с цел да се чуе мнението на тези, които през 2019-та ще се насладят на парада и на неговата база да се изградят сюжетните линии.
Вчера се състоя третата подред дискусия, която се помести в Клуба на пенсионера на бул. „Шести септември“ до Второ ДКЦ. Този път своите спомени разказваха хората от третата възраст, които закипяха бурно заедно с отправените им теми. Най-голямо разногласие създаде въпросът дали Мильо трябва да е включен в парада като един от ликовете на града. Групата буквално се разцепи на две, а виковете огласиха пространството. Но всичко свърши благополучно, когато старото поколение, натрупало толкова знания, преживявания и опит, разказа своите ярки, носталгични и така меко романтични спомени от Пловдив такъв, какъвто е бил в тяхната младост. Това бяха времена на Бохемия, които за жалост, аз не съм уловила. Времена на художници и поети, на кръчма „Пловдив“ и „Малкия Бунарджик“, но нека не говоря за неща, за които само имам смътна представа, а отстъпя думата на тези, които са го преживели. Ето и тяхната представа за айляка.
„Айлякът е символ на неангажиран човек, лежерен, човек на удоволствието. Вътрешно свободен човек, който е винаги в добро настроение. Човек майтапчия, с чувство за хумор. Необременен с отрицателна енергия. И не на последно място – човек, който винаги ще намери време за едно споделено кафе.“
„Образите на айляка са разхождащият се г-н Цариградски, облечен целия в бял костюм и бели ръкавици. Дамите с чадърчета и своите кавалери в Градската градина. Групата на футболните запалянковци. Групата на кибиците, седящи по пейките и пред блоковете.“
„Характерни примери за Пловдив са незабравимите жабешки бутчета на „Малкия Бунарджик“ и кръчма „Пловдив“. Правехме си чести серенади под прозорците. Разказвахме вицове с часове, за някои от тях имаше и санкции. Желанието на пловдивчани да се изкачват по тепетата и да посрещат изгрева.“
„Разликата в кръчмарлъка и хората, които посещаваха кръчмите, като „Пловдив“ преди 9-ти септември и след, е голяма. Атмосферата беше възрожденска, откривателска. Създаваше се от писателите, художниците като Жоро Слона. На тези маси актриси танцуваха, снимаха се филми, бохемите разменяха идеи.“
„Айлякът са бабите на Бунарджика и бабите в Капана, преди да беше толкова модерен. Айлякът беше песните по улиците. Сега ако запееш по улицата, ще те глобят. Айлякът е да си обул различни чорапи, но да се чувстваш добре. Айлякът е вятърът да играе в косите ти.“
Хуморът е много важен за духа на пловдивчанина според възрастното поколение. То с усмивка се сеща за миналото, защото съвременния българин има много качества, но хуморът като че ли изтънява от духовността ни. Дали заради времената, в които живеем, или заради тегобите. Но колкото и години да минават, Пловдив винаги ще се свързва със своята свобода, своите художници и своите шеги, които го изграждат като най-красивия град в България.
