В неделя се навършват 145 години от смъртта на Апостола на свободата Васил Левски. Това е най-големият и личен герой за всеки българин, както и най-противоречивата личност в родната история. Толкова години по-късно все още не знаем цялата истина за Васил Иванов Кунчев и не се знае дали някога ще излезе наяве. Но това няма голямо значение, защото не хронологията и подробностите, а идеите и ценностите, които Левски е заложил в съзнанието ни, ни карат да го почитаме все още като Дякон и борец за свята Република.
В седмицата, посветена на Васил Левски, един карловски актьор, завършил Актьорско майсторство за драматичен театър, подготви моноспектакъл, с който да почете паметта на Апостола.
Найден Банчевски е съвсем млад творец, но това не му пречи да отхапе голямата хапка с темата за Левски и да я постави на сцената. Представлението ще се играе в няколко поредни дни – 15-ти, 16-ти и 18-ти февруари в Учебен театър към Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ от 19:00 часа, и отново на 19-ти февруари във Vintage House, в Дом на културата „Борис Христов“ от 19:30 часа.
Моноспектакълът е компилация от избрани стихотворения от Иван Вазов и Христо Ботев, откъси от пиесата „Тайната вечеря на Дякона“ от Стефан Цанев и въпроси от разпита на Левски, които са документирани в ценни книжа и писма, превозвани от Турция за България с влак за отпадъци след обесването му.
Найден признава, че е решил да отдаде творчеството си на Дякона, защото сме забравили за какво се е борил и е хубаво да си припомним. Да спрем да мислим само за себе си и да осъзнаем, че сме едно общество. Да намерим единна кауза, която да ни води, вместо да се затваряме в собствените си проблеми.
„Чрез авторите, както и чрез моята призма, искам публиката да разбере наново стиховете и разказите, защото когато ги учим за първи път в училище едва ли можем да ги разберем напълно. Защото има и е имало твърде крайни патриоти, докато идеите на Левски са били всички да живеят под един общ закон, наравно с българите. Не да гоним турците и евреите, не да заклеймим тяхната вяра, а да изгоним турския султан и неговото деспотство. Аз смятам, че и днес не трябва да оставяме религията и различният цвят на кожата ни да ни делят. Напротив, трябва да се освободим от омразата, която сме трупали векове наред, за да продължим напред.“
Представлението всъщност е вид експеримент, за да може Найден Банчевски да види как ще се приеме от публиката. Затова декорите почти липсват, етюдната игра също. Той набляга на статичността, емоционалността на текстовете и интимността между него и зрителите. Точно и поради тази причина избира Пловдив, а не Карлово като начална спирка на моноспектакъла „Левски“, защото в родния град на Апостола неговата гибел се празнува с масови градски мероприятия, докато тук не се набляга на нея толкова изявено. Но ако всичко тръгне добре и интерес има, замисля за рождението му да тръгне по стъпките му и да посети с пиесата всички градове, в които е обикалял, за да търси съмишленици.
„Днес също имаме нужда от един Левски, но не съм сигурен дали ще го приемем. Днес гледаме само собствената си паница, дори ако може да вземем от на другия, та да сме ние добре. Може би от страх, от егоизъм или от алчност, но не сме готови на такива големи саможертви. Но ни трябва човек, който да събуди народа, да го зове и тревожи.“
Хората казват, че изкуството е велика сила. Ако чрез едно представление умовете се отворят и видят и другата страна на монетата, може би също ще последват стъпките на един боец, който със сигурност не е бил светец, на моменти жесток и суров, но е правил нужните жертви в името на бъдещето на народа си.
