Фотографии: Георги Вачев
Ех, театър… Кога ли ще спреш да ни изненадваш, да впечатляваш и да ни караш да мечтаем? Сигурно никога и по-добре, защото без мечти и фантазии сме погубени. А театърът знае как да провокира въображението и мечтите ни. Прави го по-умело от самите нас, от самия живот, дори. Такава постановка е и „Спомен за летене“, която се играе на Камерна сцена на Драматичен театър Пловдив. Творческият колектив е успял да пресъздаде една модерна приказка за полета на душата и индивида в обществото и да постави житейски въпроси.
Биляна Георгиева, Веселин Петров, Димитър Крумов, Иван Николов, Каталин Старейшинска представят Чехов, Бекет, Хесе, Селин, Екзюпери, Бредбъри, Шекспир, Гогол, Еко в тяхната простота и сложност. Казвам простота, защото тези майстори на словото с лекота могат да пресъздадат вселенски проблематики, казвайки малко, колкото е нужно. С прости примери от битието изкарват на преден план страстите и демоните, които всички ние съдържаме.
Представяме ви интервю с актьорите от постановката, които под режисьорския замах на Боян Крачолов са създали спектакъл, от който се гордеят и им припомня защо са се захванали с театър по начало.
-Разкажете ни малко повече за „Спомен за летене“, заради зрителите, които все още не са го гледали.
Веселин Петров: „Спомен за летене“ е потапяне в един фентъзи свят. Парчета пъзел, които главният герой започва да нарежда, за да достигне до „нещото“ – по-голямо от самите нас.
-Вие сте млад екип. През какви перипетии минахте, докато „Спомен за летене“ се появи на сцената?
Каталин Старейшинска: Проектът беше в главите ни през последните две години. Минахме през много трудности, но желанието ни за реализация на спектакъла беше достатъчно силно, за да се справим заедно.
Веселин Петров: Идеята за представлението се роди, още когато бяхме студенти. Тогава мечтаехме, а сега вече можем да летим.
Иван Николов: Най-голямото ни препятствие беше намирането на театър, в който да се реализира проект, който е свободен и независим в своя замисъл.
-Темата, която засягате, а именно човешкото съществуване, е трудна задача. Открихте ли отговорите сами за себе си на въпроса: „Как човек устоява на живуркането?“
Иван Николов: Човек устоява на живуркането с помощта на духа, на любовта, на семейството и приятелите, любопитството към нови места, любимо занимание, което те изпълва със смисъл.
Веселин Петров: Борба, вяра, любов, фантазия.
Биляна Георгиева: Човекът може да „устои на живуркането“ като не свиква с нищо и никого.
Каталин Старейшинска: Границата между адаптацията към дадени условия и „живуркането“ е много тънка. Няма рецепта. Човек не трябва да се страхува от поемането на голям риск. Подчинението пред „живуркането“ ми се струва много по-страшно.
-Какво ви даде тази постановка и какво ви взе?
Иван Николов: Даде ни възможност отново да премерим сили заедно. Отново да правим онова което обичаме – театър!
Веселин Петров: Представлението ме върна назад във времето, когато бях малък принц. Магично време, което никой от нас не бива да забравя. Какво ми взе? Това е мистерия.
Каталин Старейшинска: Свобода на съавторство с едни прекрасни колеги и приятели. И малко главоболия, естествено.
-Имат ли изобщо хората спомен за летене и как да не го забравим?
Иван Николов: Все пак, първо, ние ходим по земята. Но хората имат спомен за летене. А няма да го забравим, ако се теглим един друг към полет, а не надолу.
Каталин Старейшинска: Споменът за летене се крие някъде в детството. Големите житейски грешки ни връщат винаги там.
Веселин Петров: В днешно време този спомен се свързва единствено с Терминал 2. Човек може да лети където пожелае чрез въображението си и това е нещо велико.
Биляна Георгиева: Чрез припомняне и настояване.
-Всъщност как изобщо се събра именно този екип?
Иван Николов: Режисьорът Боян Крачолов ни събра, но ние бяхме заедно отпреди, като съмишленици с общи възгледи за театъра. После разбрахме, че имаме и различия.
Веселин Петров: Всички „човеци“ в този екип работят с огромна страст. Това е причината.
-Чий образ бе най-труден за усвояване и защо?
Иван Николов: Най-труден за усвояване беше изключително силният и голям колективен образ, който с всяко следващо представление се развива все повече и ни носи удовлетворение като от размах на криле!
Биляна Георгиева: Да станем ЕДНО, да бъдем един организъм, да полетим заедно.
Веселин Петров: Трудно няма. Всичко е въпрос на работа и труд . Труд-трудно. Мисля, че е ясно.
Каталин Старейшинска: За мен беше най- труден пътят от „високите“ вестникарските заглавия, които ни налага обществото до полета към високия текст на Шекспир, който пита: „Живот. Какво си ти?“
