Изцяло електрически спортен автомобил с марката Ламборджини е възможно да видим през 2030 година. Проектът е съвместен между бранда и Института по технологии в Масачузетс и цели да създаде кола, изцяло движеща се от електричество. Идеята е да не се зарежда от батерии, а самата тя да е една голяма батерия, като така ще съхранява околната среда. Моделът е кръстен Terzo Millennio и ще е една супер модерна машина на бъдещето, която е реалност, а не плод на ума на sci-fi писател.
Проектът е под контрола на Маурицио Реджиани – ръководител на отдел „Научноизследователска и развойна дейност“ към Ламборджини, чийто екип стига до заключението, че сегашните технологии, използвани в автомобилната индустрия, създадени от Тесла, Нисан и Ягуар не са подходящи за задвижването на супер спортен автомобил като Aventador S. Основните проблеми са теглото и опаковката на комплекта батерии.
„Нашите коли трябва да вдигат максимална скорост, надвишаваща 186 км/ч. Трябва да могат да издържат на поне три пълни обиколки на състезателната писта Нюрбургринг с пълна скорост и да притежават най-съвременната манипулация, а това не е възможно с настоящата технология за батериите.“, обяснява той.
В сегашния си вид по-голямата част от съществуващите и предстоящите електрически автомобили, предназначени за обемно производство, използват скейтбордово шаси с литиево-йонна батерия. Това решение работи особено добре при кросоувъри и SUV, но не и за Ламборджини, защото създава ограничения в опаковките и добавя прекалено много тегло. Но Terzo Millennio доказва, че не само е технически възможно да се съхранява енергия в части, изработени от въглеродни влакна, но дори и в компонентите на окачването и облегалките на седалките. Според Реджиани компенсирането на теглото на електрическото задвижване, чрез запазване на енергията в панелите на каросерията е единственият начин да се направи електрически спортен автомобил.
Очаква се изследователският период на Института и бранда да приключи след три години, след което ще стане ясно дали е възможно подобна машина да бъде построена. Ако отговорът е „Да“ са нужни още две години за индустриализация, а след това още пет, за да се пусне в производство. Така се очаква, че през 2030-та тя може да излезе на пазара.