„За да победи злото е нужно само едно – добрите хора да не правят нищо.“ –Едмънд Бърк.
Г-н Бърк сигурно е научил тази истина по трудния начин, както я научаваме всекидневно и ние. Винаги съм вярвала, че светът е хубав, красив в своите сенки, нюанси, светлини, тъмнини, речни камъни и крила, реещи се във въздуха. Да, светът е вълшебен, но не е добър, не достатъчно. Учените казват, че за да оцелее Планетата и да се възстановява безпроблемно е нужно на нея да живеят шест милиона души. А ние сме шест милиарда. Шест милиарда души, съдби, животи, всеки изморен от житейския си път. Всеки, раждащ се с надежди, които някъде по пътя изоставя, защото ако бъдем искрени пред себе си, ще признаем, че „злото“ е много по-голямо от доброто, което правим. И се питам защо е така? Каква е тази огромна пристрастеност към жестокостта? Жестокост към по-слабите, към чуждото мнение, дори към себе си. А нещата могат да са много по-прости, стига да се научим да обичаме живота. Да го ценим, както нашия, така и на останалите. А когато обичаме, доброто само ще последва…
Сигурно се чудите защо ви водя урок по морал и коя съм аз, по дяволите, че да Ви казвам как да живеете. Прави сте! Имате пълното право да спрете да четете и да се върнете към обичайните си задачи. Но ако останете още малко, ще разберете повода за тази „лекция“. Темата за добрината на хората помежду си и добрината към другите не е нова. Повтаря се откакто хората могат да размишляват. Описва се в трактати, книги, филми, музика, научни докторантури, религиозни доктрини. Дали ще е да спасим безпомощно кученце, да отстъпим място в автобуса на възрастната жена, която едвам крета или да дадем левче на уличния музикант, защото осъзнаваме, че и в пек и в дъжд той ще е там, работещ за прехраната си. Това са само малки примери, дребни постъпки, но именно дребните постъпки ни определят като личности.
Не ме разбирайте погрешно – никой не е идеален, не се стремим към ангелски ореол и трябва да внимаваме кога помагаме, за да не останем излъгани. Но това не означава, че трябва да сме озлобени към чуждата несрета. Ще ви споделя една история – напълно обикновена, битова ако щеш, но истинска и точно затова силна. Става въпрос за една нормална случка в супермаркет, чието име няма да спомена. В главен герой на случката се превръща Севдалина Прингова, която не само прави едно добро дело, но и остава изумена от човешката нехайност и злоба към тези, които имат нужда от подкрепа. За да не преразказвам, направо ще ви представя нейните думи:
„Днес, докато пазарувах в хипермаркет от голяма верига, на касата станах свидетел на следното:
Възрастна жена си беше закупила най-основните продукти, с които може да преживее идната седмица. В количката ѝ имаше боб, яйца, мляко, хляб, сирене и малко домати. Оказва се, обаче, че не ѝ достига левче и каза на касиерката:
-Моля Ви, извадете няколко доматчета, за да станат точно!“
А тя ѝ отвърна
-Ама госпожо, вижте каква опашка направихте, нямаме цяла вечер!
Друг, също толкова нервен, господин се провикна: „Айде малко по-бързо, защото си имам по-важна работа“– потропвайки с крак.
Нещото, което обаче никой не се сети е, че жената има нужда само от 1 левче, което едва ли би ощетило нервния чичко, или всичките 20 души на опашката. Очите ми се насълзиха, а жената трепереше от притеснение. Касиерката я изгони и ѝ каза:
– Махнете се настрани и като намерите 1 лев, елате и си вземете нещата.
Женицата се дръпна настрана и започна да рови във видно празното си портмоне. Сигурно щеше да си тръгне без да е взела нищо и най-вероятно щеше да остане гладна, защото беше 8 ч. вечерта. Отидох при нея и понечих да ѝ дам 2 лв, а тя ме погледна с насълзени очи и ми каза:
– Ама аз кога ще Ви видя, за да Ви ги върна?
Отвърнах ѝ:
–Моля Ви, вземете ги! Вие имате по-голяма нужда от тях. На всеки се случва да не му достигне някоя друга стотинка! – и настоях, а тя ми каза:
–Бъди жива и здрава!
Стигат ми тези думи, изпълват ме с много енергия. Напомням ви само да бъдете, преди всичко, хора и да си помагате, нищо че на вас не винаги са помагали, нищо че не ви стигат парите, нищо!
Има много по-истински неща в живота, бъдете чисти и неподправени, за да ви се случват само най-прекрасните неща.
Дайте път на възрастна жена в автобуса и на бременната също, поздравявайте съседите си, обръщайте внимание на любимите си хора, казвайте „Благодаря“ и „Моля“ по-често и преди всичко бъдете хора!“
Тази история ви споделям не, за да рекламирам милия жест на г-жа Прингова, а като пример, че думите ми не са ала-бала. Примери такива много – както на извършеното добро, така и на липсата му в купища подобни ситуации. Каквото посееш, такова ще пожънеш. Както любовта, изкуството, виното, щастието, така и добрината и омразата са заразни и опияняващи. Ако направиш добро, ще провокираш и друг да го направи, и друг, и друг, докато тази енергия се превърне във верижна реакция. В кръг без край. Нали не мислите, че трябва да сме добри само по Коледа? Или че само големите каузи трябва да се подкрепят? Не… истината се крие в малките жестове, които остават извън радарите на медиите и кампаниите. Така че, ако искате да помогнете не се замисляйте. Не притегляйте на кантар ползите и негативите. Просто го направете! Инстинктивно! Давайте пример на останалите, на младите. Не се срамувайте, че се цепите от колектива и не се срамувайте ако вие изпаднете в безизходица, дори да е за един кратък миг. Защото мигът отминава, но чувството, което се е зародило във вас и в този отсреща, ще остане за цял живот. И повярвайте ми, този живот никога няма да е същият…
