Фотографии: Александър Карамфилов
Казват, че талант не се придобива, с таланта се раждаш. Всичко останало е безотказен труд и амбиция, по чийто начертан път да вървиш. Пловдив е град, който ражда много таланти в различни сфери – образование, спорт, наука и изкуство. Пловдив е град, който се гордее със своите таланти, особено с най-малките, които тепърва тръгват по трудната пътека към успеха. Радваме им се, подкрепяме ги с каквото можем, а ние от PlovdivTown им даваме трибуна, за да покажем не само постиженията им, но и мислите, характера, мечтите. А мечтите на едно дете винаги са светли, колкото и осъзнато да е то.
Не случайно говоря за деца, защото днес ще ви представим малката пловдивска музикална звездичка Лидия Ганева, която през 2016-та година представи България достойно на Детската Евровизия, но музикалните ѝ успехи не свършват до там.
Лидия тъкмо навърши 12 години, а лицето ѝ говори за кроткост, нежност и онази чистота, която ни съпътства точно преди да навлезем в бурните и комплексни тийнейджърския години. Тя учи в арменското училище и същевременно е дете на музиканти. Майка ѝ Невяна Ганева и баща ѝ Иво Ганев са част от ансамбъл „Тракия“ – тя като певица, а той като танцьор. Живеят в подножието на Стария град, но с Лидия се срещнахме в квартал „Капана“, като едно от любимите ѝ градски кътчета.
-Твоят дебют на сцената е когато ставаш част от ART Voice center с музикален педагог Руми Иванова. Тогава си на не повече от четири години. Как едно дете на четири-годишна възраст решава, че иска да се занимава с музика?
Майка ми и баща ми се занимават с музика. Аз винаги съм ходила на техни участия и като че ли от там дойде и моята обич към музиката. Те не са ми налагали своята професия, просто тя се превърна и в моя мечта.
-Какво е отношението между децата, които пеят при Руми Иванова и кое е най-важното нещо, на което те научи тя?
О, ние сме едно голямо семейство. Винаги се подкрепяме. И по времето на Евровизия, и по времето на X factor, и при Шоуто на Слави гласувахме един за друг, правихме плакати, помагахме си.
А Руми ми е повече от педагог, тя ми е като втора майка. Тя е страхотен човек, на който мога да споделя всичко. От нея научих, че трябва да се боря, но освен това трябва и много да се забавлявам с това, което правя.
-Миналото лято си участвала в Мастър клас на Вики Алмазиду и Милчо Левиев по джаз и си носител на стипендия. Разкажи ни за него.
Аз бях най-малката участничка, повечето бяха студенти. Беше страхотно преживяване. Запознах се с много нови хора, които много обичат джаза. Може би точно от там дойде и моята любов към джаза, защото много започнах да харесвам този стил музика.
-А ти какво откриваш за себе си в джаза?
Може би думата, която описва джаза, за мен, е „арт“. Откривам себе си в него, изразявам емоциите си, чрез него. Докато пея и слушам джаз се чувствам не като някой друг, а като себе си. Искам да се развивам най-вече в джаз, поп и соул, защото изпитвам любов, докато пея в тези стилове. Любимите ми певици са Уитни Хюстън и Ариана Гранде, защото те са себе си, както и Мира Тодорова, която е част от нашият арт център.
-Ти, като човек, който става все по-голяма част от българския шоубизнес, каква философия изповядваш – че творците трябва да се нагаждат спрямо шоубизнеса, или шоубизнесът трябва да се нагажда според творците? С други думи – би ли направила жертви със себе си, за да бъдеш успешна?
Не бих направила големи жертви със себе си, но ако някои малки промени ми помогнат, може би, да. Важно е да продължиш да си себе си и занапред. Да правиш това, което ти харесва и носи удоволствие, а ако хората не го оценяват, значи не си техния артист. Затова и толкова харесвам Ариана Гранде, защото е модерна, но се старае да е себе си и продължава да прави по-стойностна музика.
-Какви са настоящите и бъдещите проекти на Лидия Ганева?
Съвсем скоро излезе най-новата ни песен „Очите на мама“ по текст на Даниела Кузманова, музиката е от Румен Бояджиев-син. Песента е вдъхновена от образа на майката и е много прочувствена. Направихме я заедно с Вяра Пантелеева и Мики Маус, а продуцент е Чавдар Цолов. Имаме и два кавъра с Марина Кискинова и Константин Ангелов на китара. Много се радвам, че пяхме с нея, защото тя не само е страхотен човек, но, може би, и моята най-добра приятелка. Тя ми е като сестра и беше супер да пеем в акустичен вариант.
Това, което много очакваме е една песен, написана от Графа и Илия Григоров, в която ще пея с Venzy, който носи много положителна енергия. Тя ще излезе лятото. Пак по време на ваканцията съм поканена, заедно с още няколко изпълнители от ART Voice Center от Пламен Димов, който е създателят на Nightwish, да участваме на ежегодния фестивал на групата в град Ките, Финландия. Там се събират музиканти от цял свят.
-Говорим за кавъри. Усещащ ли пориви сама да пишеш текстове?
Пиша стихотворения и разкази, но не ги показвам на никой. Често си пускам инструментали и започвам да си измислям текстове. Правя го по-често, отколкото да слушам музика, но не запазвам тези мисли, не ги записвам. Може би още не съм готова.
-Кое беше най-забавното ти преживяване по време на Евровизия?
Те бяха доста. Най-забавното беше когато имахме нещо като пижамено парти с всички участници.
-Кое ти е любимото място в Пловдив?
„Капана“ и Стария град, защото там е моето училище и живея там. В „Капана“ обичам всички графити, артистичните кафенета. Обичам да прекарвам време тук.
-Освен музиката, кои са другите ти страсти?
Фотографията! Обожавам да снимам. Това е моят начин да погледна на нещата. Винаги когато снимам, първо виждам снимката в ума си и после я правя.
-Коя е твоята голяма мечта?
Иска ми се след десет години да бъда световно известна певица и да вдъхновявам хората с музиката, която правя. И разбира се, да бъда себе си!
-Пожелай нещо на нашите читатели за финал.
Пожелавам им много вълшебни дни, да намерят техните вдъхновения и да бъдат истински.
