Съвсем наскоро ви запознахме с независимия театрален проект на пловдивските актьори Мария Миради и Борис Хаджийски – „Young shadows или когато бяхме“, като ви обещахме продължение, в което ще ви запознаем и със самите тях. Тяхното мислене като творци, техния поглед към пловдивското изкуство и надеждите им в професионален план.
Представяме ви блиц интервю, в което може би ще ви станат по-близки, може би ще откриете общи черти, може би ще ви вдъхновят. Кой знае когато става въпрос за изкуство. А ако все пак сте пропуснали първата част, в която ви разказваме за скорошната им премиера, поправете тази грешка ето ТУК.
-Здравейте! Като за начало, представете се на нашите читатели.
Борис: Казвам се Борис Хаджийски, на 23 години. Роден съм в Смолян, но от малък живея в Пловдив. Доста години тренирах народни танци, които ми дадоха физическа култура, но никога не съм ги превръщал в професия. Признавам си и, че не съм мечтал още от ранна възраст да стана актьор. Това се случи в последствие. Бях на представление и тогава се влюбих в театъра. Магията ме завладя и реших, че това ще е моят живот. Почнах да посещавам школа в ОДК. Там преподавател ми бе Евелина Николова, с която поставихме и пиеси на сцена. Един ден тя ми се обади и ми каза, че в Пловдивския университет клас по Актьорство за драматичен театър взима Иван Налбантов и само заради него си заслужава да пробвам. Послушах я, приеха ме, за което съм много щастлив. Не съжалявам изобщо, че не стигнах до София. Четирите години, които прекарах там бяха уникални. Имах късмета веднага след като завърша да вляза в системата, както се казва, за което също съм благодарен.
Мария: Аз съм Мария Миради. Завърших Актьорство за драматичен театър, после за продуцент. И аз имах късмета да ме вземат да играя в Пловдивския Драматичен театър, още докато бях студентка. Там се сблъсках със страхотни хора. От някои научих много неща, от други си взех поуки и от там се завъртя колелото. Завършвайки университета, Гаро Ашекян ме покани за главна роля в Пазарджик, след това ме поканиха в Смолян, след това започнах в Дупница на постоянен щат. Сблъсках се и с комедии, и с драма, но определено мога да заявя, че драмата е моят жанр. В един момент осъзнах, че имам силата, енергията и амбицията да направя нещо свое и се завърнах в Пловдив, донякъде поради лични причини, но и донякъде, за да работя в тази посока на личностно развитие. Иначе съм се занимавала и с изобразително изкуство. Рисувала съм дрехи за модна къща в Италия, което също беше една от детските ми мечти.
-Къде могат да ви видят сега зрителите?
Борис: Така се случи, че съдбата пак ме върна в Смолян. В момента съм актьор в Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ и съм много щастлив. Чувствам се много добре в театъра, обстановката ми харесва, колегите също, което е много важно. Участвам в постановките „Антигона и хората“ с режисьор Делян Илиев, „Хък Фън“ с режисьор Венелин Методиев, „Цяло лято четох“ с режисьор Елза Лалева и „В дълбокото“ с режисьор Асен Левов.
Мария: След като напуснах театъра в Дупница, за съжаление, играя по-рядко, най-често по заместване. Силно се надявам това, което правим с Борис, да се задвижи и да играя по-често на сцена. Снимам от време на време. Скоро снимах в един детски сериал, който предстои да излезе. Истината е, че в момента хората могат да ме засекат повече като модел, отколкото като актриса, но това ще бъде поправено.
-И двамата сте завършили при доц. Иван Налбантов и ас. Стефан Попов, но с разлика от четири години. На какво ви научиха тези, лично за мен, много добри актьори?
Борис: Аз искам да им кажа едно голямо Благодаря! Дадоха опит на моя курс. Лично за себе си мога да кажа, че преминах през една много добра школа. Научиха ме да цена хубавия театър, истинския театър. Този, който може да докосне сърцето и сетивата ти. Този, който въздейства на хората и то без никакви помощни средства. Доказаха ми, че на сцената може да има само един стол и ти като артист и това да е напълно достатъчно, за да създадеш магия.
Мария: Научиха ме на дисциплина! Научиха ме на отговорност и търпение! Те са много различни, но техните различия се обединяват и създават нещо наистина качествено. Ако единият изисква едно от теб, а другият друго, това те прави по-гъвкав. Те бяха тези, които ми показаха, че нещата, не само в театъра, но и в живота, не стават с рев, а с работа.
-Кой е компромисът, който не бихте направили с театъра си?
Борис: Аз мисля, че хората на изкуството трябва да опитат от всичко, за да разберат кое е това, което ги прави щастливи. Не крия, че съм участвал и в по-различни спектакли, но може би ми допада най-много психологическия театър. Когато актьорът играе и се чувства щастлив, го пренася и върху хората. Ако не съм удовлетворен от постановката, от вида ѝ, не бих участвал в нея, защото така се превръщам само в изпълнител и по никакъв начин няма да допринеса за настроението на хората.
Мария: Не бих направила компромис с компромисни неща! Такива, които се правят наполовина. Имам желание да опитам различни ситуации. Не ме притесняват съвременни форми или някой да ме прати хиляди години назад и да играя с маска. Нямам ограничения, но компромисни и пошли постановки биха ме отказали тотално от професията. Не бих направила компромис и със семейството си, заради изкуството. Никога!
-Как виждате бъдещето на пловдивското самоиздържащо се изкуство?
Борис: Като цяло смятам, не само за Пловдив, но и за цяла България, че в изкуството се наливат недостатъчно средства, а то трябва да е издигнато на пиедестал. Хората трябва да се научат, че театърът е храм. За мен „Young shadows или когато бяхме“ е първият самостоятелен проект и не съм напълно компетентен в частния сектор, но пожелавам на всеки шанса да създаде своето изкуство. Мисля, че Пловдив има нужда от поне още един театър на този етап. Това е велик град, град с история и го заслужава.
Мария: Аз съм обикаляла из други държави и съм наблюдавала театри и трупи, които се самоиздържат и силно вярвам, че това е бъдещото. За съжаление, в България го наричат алтернативно изкуство, което е погрешно. Гледала съм уникални проекти, които не са направени от общинска или държавна институция. И мисля, че Пловдив има потенциал да развие подобни проекти. Но за тази цел му трябва съвременен ПР и креативност. Пловдив е град свързан с изкуството и в правилния момент, с правилния подход това изкуство може да бъде изстреляно на напълно различно ниво. Нещото, което ме дразни е неуважението към труда на представителите на изкуството. Хората трябва не само да разберат, че театърът е храм, но и да имат култура на ходене на театър, галерия, опера.
-Какви са очакванията ви за заветната 2019-та година, когато ще сме Европейска столица на културата?
Борис: Ще е пълна лудница! ЕСК е реклама за града, която ще привлече много чужденци. Нека дойдат и усетят енергията му, духа му.
Мария: Аз очаквам хаос, защото не съм сигурна, че българинът е психически подготвен за това. Дано не съм права. Със сигурност ще има голям поток на хора. Определено имаме нужда от подобна титла, дано просто да не ни изиграе лоша шега.
[wpseo_map id=“3554″ width=“400″ height=“300″ zoom=“-1″ map_style=“roadmap“ scrollable=“1″ draggable=“1″ show_route=“1″ show_state=“1″ show_country=“1″ show_url=“1″ show_email=“1″ show_category_filter=“1″ default_show_infowindow=“1″ show_phone=“1″ show_phone_2=“1″ show_fax=“1″]
