Нито държавна, нито местна власт имат някакви солидни лостове да свалят хората от автомобилите. Данъкът на част от МПС-тата в Пловдив бе вдигнат от тази година, но никой не се отказа от возилото си. Велоалеите пък все още са рядко ползвани, особено в централната градска част. Така че основният фактор за свръхшумова среда остава константен. В Община Пловдив обаче взеха други мерки, с които да подобрят ситуацията, посочва инж. Михайлов. Първата крачка бе смяната на настилката на няколко ключови улици и булеварди. Замервания на шума са правени на ул. „Богомил“ например, когато беше павирана и след асфалтирането й.
Заради новата гладка настилка там сега трафикът е двоен, но стойностите на шума са паднали с 5-6 децибела. През 2013 година /още с павета/ оттам са минавали за един час 444 леки автомобила. След ремонта в произволен ден за същия отрязък от време са засечени 881 коли, което показва, че мярката е дала резултат. На улицата има поставена и светодиодна радарна система за отчитане на скоростта, което действа отрезвяващо на шофьорите. Връзката е ясна - по-ниска скорост, по-малко ошумяване. Ефективният контрол на скоростта на МПС в рамките на града всъщност не е за подценяване.
Същото „упражнение“ по смяна на настилката на бул. „Македония“ обаче не даде толкова добри резултати. След разширението и асфалтирането на ключовия булевард трафикът по него се увеличи, само при тежкотоварните МПС скокът е двоен, вследствие на което шумовите нива не мръднаха значително . През 2015 г. там за един час са минавали 349 леки коли и 18 камиона.
Има още няколко сравнително лесни стъпки да се подобри състоянието на града. Една от тях е т. нар. „ екраниране” на транспортния шум с мрежа от многоетажна растителност и озеленяване с храсти и дървета, разположени шахматно. Този подход може да намали нивото на шума с 20-25 dB. “Зелена бариера” от подходящи дървета и храсти е задължителна и около училища и детски заведения, където по наредба шумът трябва да е на доста ниски нива.
