Димитър Райчев, вестник „Марица“, сдружение „Аз обичам Пловдив“, Фондация Бауерзакс и доброволци се заемат да увековечат историята на всяка една локация в града под тепетата чрез гражданската инициатива # REMEMBER PLOVDIV.
В няколко поредни броя на „Марица“ ще разкажем историята на Джамбаз тепе. На турски означава „хълм на въжеиграчите“, заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни по стръмните му скали от югоизток. Известно още под името Орфеев хълм, в подножието му се намира Античният амфитеатър, а през древността се издигал храмът на Аполон.
Мевлеви (Мавлеви) хане е построен на Джамбаз тепе и се определя като единствения дервишки манастир от този вид. Той е принадлежал на персийската религиозна общност от Ордена на танцуващите дервиши, или известните още „мавлевии“. Някога на това място, което е свързано с източната крепостна стена на акропола пред северния склон на Джамбаз тепе, е съществувал християнски храм. Предполага се, че той е разрушен през 1410 година по време на междуособици в османската държава. Счита се, че орденът Мевлеви е отмрял някъде в началото на ХХ и вероятно е действал по тези места около сто години. Някогашният комплекс е включвал молитвен дом-джамия, зала за ритуални танци на дервиши и жилищни постройки. В края на XIX век манастирът е изоставен и от него оцелява само ритуалната зала за танци. Основната сграда е била с приблизително квадратна форма, с размери 14 на 16 метра. Вътре е имало зала, оформена от осем дъбови колони, носещи тавана с дъсчена обшивка. Може да се каже, че текето на танцуващите дервиши на Джелаледдин Руми “Мевлеви хане” е добре съхранено.
Северно от сградата на Мевлеви хане археологическите проучвания разкриха част от крепостната стена на древния град откъм вътрешната страна с прилепени към нея помещения с различни функции. Сега находките са експонирани в подземна зала, устроена под дворното пространство на манастирския комплекс. Външната архитектура на сградата е скромна, но богатият на резби и стенописи интериор показва разточителство. Изпълнението на детайлите в украсата свидетелства за уменията на българските майстори строители от епохата на Възраждането, както и за влиянието, което те упражняват с изкуството си дори в османските култови сгради.
Днес сградата функционира като комплекс в ориенто-персийски стил, носещ името „Пълдин”. Комплексът е открит на 4 септември 1974 година по случай XXX международен панаир в Пловдив.
Мистика: Шейхът на 11, но с харем
За дервишите в Пловдив пише Славейков. Шейхът бил главен измежду тях, но възрастта на описания по онова време била странна – само 11-годишен. Той трябвало да има харем и едно от момичета, за което пише Славейков, било малко по-голямо от него. Често виждали шейха да си играе в двора, на пясъка и с нищо не можел да бъде отличен от останалите деца. Ритуалите, които извършвали дервишите, били непонятни за другото население на града, затова ги възприемали като тайнствени и мистични хора.
Построена с дарения: Мърквичка – учител в девическата гимназия
Сградата на Главното девическо училище е построена през 1879 – 1881 година с волни пожертвувания от инженер-архитект Йосиф Шнитер. Големи заслуги за набирането на средствата за градежа имат митрополит Панарет, руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков и генерал-губернаторът Аркадий Столипин. По-късно прераства в Областна девическа гимназия. Сред учителите от този период са Франциска Сенлер-Шоурекова – директорка на гимназията и пансиона, Екатерина Каравелова, Лудвиг Лукаш, Иван Мърквичка и отец Максим Пелов, който по-късно става пловдивски митрополит.
След Съединението приема името Държавна девическа гимназия. Днес в сградата на старата девическата гимназия се помещава постоянната експозиция на Градската художествена галерия. Над 300 картини, графики и скулптури показват развитието на българското изобразително изкуство от епохата на Българското възраждане до наши дни. Тук могат да се видят живописни платна на Станислав Доспевски, Николай Павлович, Георги Данчов, Антон Митов, Христо Станчов, Иван Мърквичка. Представено е и творчеството на пловдивските художници от създаването на Дружеството на южнобългарските художници в 1912 г. до наши дни. Галерията е създадена през 1952 г.
Къщата на Саръ Ставри : Абаджия вдига гръцко школо, подстрекаван от гудилите
Пловдивският абаджия Саръ Ставри строи през 1865 година сграда за гръцко девическо училище. Известен още като Ставре Козма, той е съдружник на известния пловдивски търговец Станчо Иванов. Достатъчно богат, вече седемдесетгодишен, подстрекаван от пловдивските гудили (гърчеещи се българи ), купува едно място на урвата при Джамбаз тепе, където се слиза за църквата „Св. Петка”. И за сумата от около 600 турски лири (60 000 гроша) сградата бързо е издигната „Напука камък и въздигна ново девическо училище” – така пише Константин Моравенов в ръкописа си „Паметник на пловдивското население”.
През годините сградата на улица „Княз Церетелев” № 27 многократно е сменяла предназначението си, като дълги години е била и столарско училище. Докато през лятото на 1979 година Градският народен съвет решава да я обнови, за да стане ресторант и винарна. Тогава окончателно са изведени последните живеещи там двадесет семейства на работници от завод „Антон Иванов”, ползващи я като общежитие.
