Оставки и протести, пълни ресторанти, пълни дискотеки и пълни молове, километрични задръствания в столицата и всеки по-голям град в страната – стотици хиляди коли… Снимки във фейсбук с лъскави парцалки и чинии със скариди, раци, суши и телешко. Екзотични почивки и баба, която проси. Ей това е реалността от неделя сутрин по новините и социалните мрежи.
И сега идва моят въпрос – ако в действителност сме толкова бедни, откъде имаме пари за шикозния живот, който се демонстрира? Винаги съм се чудила как ако не работиш можеш да си позволиш да вечеряш да речем в “Sasa” – известен столичен ресторант в мол “Парадайз”. Питам, защото снощи бях там. Освен че беше пълно, на входа имаше опашка от 30 човека. Вътре имаше както младежи, така и семейни – с деца, без деца. Вечерята няма как да ти излезе по-малко от 30/40 лв на човек, без да пиеш алкохол.
“Капитан Кук”, друго популярно място, също винаги е пълен, често и с девойки, за които съм убедена, че нямат един работен ден в живота си и стари тарикати – демек са забогатели преди 20 години ( за всички е ясно как ставаха нещата ). Облечени са на стойност от 2 до 20 хил. Не знам откъде, при все че едва ли са от родителите им. А ако са от тях, е любопитно какво работят, че си позволяват толкова висок стандарт за децата си в уж бедната ни държава.
Започвам да си мисля, че на българина му се иска да го съжаляват колко трудно се справя, как едва свързва двата края, колко му е тежко, как трябва да си почива обаче уикендите, щото е свикнал да се напива като безпардонна свиня и да си спи до късно.
Сега ще отворя и другата ми любима тема. За наркотиците, с които от няколко години доста сериозно се бори родната полиция и има успешни акции. Големите риби вече ги няма, а тия малките се редуват в арестите и се надпяват повече отколкото в църковния хор. По мой спомен 120 лв струваше грам кокаин.
Познавам хора, които си купуват 10 за едно излизане. Тоест дават 1200лв на вечер за дрога, още толкова за алкохол, вечеря и т.н. Това е четири месечната пенсия на баба му или дядо му, нали така? Но не им помагат на тях, а твърдят, че сме бедна държава и не е нормално това живуркане. Ами да, не е нормално да имаш двоен стандарт. Да ти е сложно да се храниш с нож и вилица, да пишеш котка с Д, самолет с Д, но да караш кола за 200 хил., изкарани незнайно как, тъй като едва си завършил 12 клас.
Разбира се, че не е нормално. Разбира се, че като ти секнат кранчето на далаверите, ще искаш да се смени системата, правителството и всичко по реда си. Тъкмо я докарахме до връщане на умните и способни хора на работа, и пак се започва едно мрънкане. Защото глупаците са повече. Честно да ви кажа и на мен не ми е приятно да работя от 17 годишна на минимум две места, да съм изчела един вагон книги и някоя фолк певачка, която едва ли някога си е помисляла за висше образование, да изкарва на вечер, колкото аз за два месеца.
Даже ми е много болно. Не ми е никак приятно и някакъв глупендер от подбалканско градче, който се е помислил за Тони Монтана да живее в къща, която струва колкото докторската заплата за 100 години сумарно…. Само дето тези индивиди, за които говоря, не са се родили вчера. Има ги от поне 20 години, те са се размножавали и децата им ще ядат от златна лъжичка, защото тате е мутра, а мама се е “оженила, за който трябва”. Нали разбирате, че не ни е виновна държавата, а сме си виновни ние, които сме дали възможност на тези хора да забогатеят по лесния начин. “Наведена главица, сабя не я сече.”
Години наред на нас ни е забавно да слушаме мазна чалга, да даваме по сто лева за салфетки в кръчмата, или последните си пари за шише водка за вкъщи, да си купуваме скъпи коли на лизинг, да се бутаме в моловете, да лижем задниците на “силните на деня” ( като тук изобщо не визирам политическия елит) , да се възхищаваме на бизнесмените, които станаха такива благодарение на приватизацията и червените куфарчета, да не спазваме законите, защото на нас ще ни се размине, да не знаем как се разпределят парите в общините, защото това не е наша работа, но пък после да търсим сметка, да си записваме децата в частни училища, щото е модерно и да им купуваме ранички на LV и Gucci.
Тесен ни е кръгозорът, искаме да сме богати, без много работа, да правим далаверки, да прецакаме приятелите си, да мислим единствено и само за себе си. Има разделение на класите – много богати и много бедни. Ама на тия с многото не им дреме за тия с малкото. Да си знаете. И докато някой се съгласява да работи за друг, чиято чанта или часовник струва, колкото годишната му заплата и си мълчи пред него, а обвинява държавата, че не му дава надбавки/добавки/бонуси, ще си живеем по този начин. Започнете да протестирате първо пред огледалото, щото иначе изглежда лицемерно.
Ако някога напусна България, то ще е заради скапаната ни народопсихология, щото завистта, озлоблението, гневът и агресията минават всякакви граници. А когато говорим за съчувствие към бедните, ще ви дам следния пример – организира се благотворителен бал, пристигат лимузини с красиво облечени дами и господа, на входа съм оставила актьор, облечен като просяк. Никой от тези, запътили се към бала, не му даде пари. Гледаха го с погнуса и казваха, че имат само кредитни карти. Те бързаха да покажат рокли и диаманти, и да, щяха да дадат пари за бедните, но само ако ги снимат журналистите.
