За дванайсети път прожекторите на театралната сцена светнаха и за алтернативния фестивал за международен театър и съвременен танц „Черната кутия“. За дванадесети път публиката ще се впусне в една нетипична за българските ширини плеяда от театрални, танцувални, мимически и музикални проекти от близко и далеч.
Снощи „Черната кутия“ откриха в Камерна зала на Драмата зам. кметът по култура Александър Държиков, директорът на „Драматичен театър“ Пловдив Кръстю Кръстев и писателят, общественик и един от организаторите на фестивала Недялко Славов. Освен тях, в публиката присъстваха и други дейци на културния живот като Пенка Калинкова, Александър Секулов, Валери Кьорленски, Стайко Мурджев. А началото поставихме с премиерата „Наемателят“ пo пиесата на словенския драматург Матяж Запанчич „Владимир“. Тук тя е преименована и интерпретирана от режисьорът Александра Петрова. Към нея се присъединяват Десислава Банкова, която изготвя сценографията, Милен Апостолов, който композира музиката и Емил Видев, който подготвя актьорите в сценичния бой. А самите те са младите попълнения на театъра Радина Думанян, Димитър Банчев и Тодор Дърлянов, умело и брилянтно подплатени от по-възрастния си колега Добрин Досев.
Самата история на „Наемателят“ разказва за трима приятели, в чийто дом и чиито животи нахлува нов персонаж, доста далечен от тях, един аутсайдер, който не само се намества в битието им, но и разкъсва взаимоотношенията помежду им. Първоначално плавно, едва незабележимо и постепенно – все по-агресивно и наставнически. В иначе, на пръв поглед, комедийния спектакъл се сблъскват доста социални и морални различия, като тези между поколенията, половете, закон и престъпления. На преден план е изкарана идеята за приятелството и колко лесно може да се скърши то, колко лесно може човек да бъде манипулиран и да се обърне срещу най-близките си, влачен от припряност, несигурност, ревност. Сюжетът захапва и темата за парите и как липсата им ни прави нестабилни, готови да захвърлим с лека ръка доверието си в тези, с които сме го градили в продължение на десетки години. Оказва се, че доверието между хората е твърде крехко. Като цвят от роза, като перце, като… ръчно изработена фигурка, разбита в пода.
Към финала ставаме свидетели на това как тези различия стигат до такава репресия, че пораждат насилие. Нещо, от което обществото на всички държави страдат откакто съществуват, защото хората не могат да се научат да приемат индивидуалностите си. Не могат да приемат тези различия, промени, свободата на човешкия дух или желанието за липсата ѝ. А когато не можеш да приемеш нещо, неусетно започваш да го мразиш, да искаш да го потиснеш, да го подчиниш и бичуваш. Понякога, неочаквано идва обрат, който поставя нещата в норма, но по-често сблъсъкът продължава в бъдещето, а дали някога ще спре е като мисълта за утопия.
Така, през погледа на трима младежи и един изстрадал, улегнал мъж, „Наемателят“ е поредното доказателство, че ако нямаме доверие не само в другите, но и на самите себе си, ще изгубим всичко. Или поне всичко, за което си заслужава човек да се бори.
Пиесата ще продължи да се играе и извън фестивалния формат. Той, от друга страна, ще ни представи много изпълнени с послания истории и ще продължи до 6-ти юни, включително. Следващият спектакъл ще е тази вечер, отново в Камерна зала, където от 19:00 часа ще може да се насладите на италианския танцов театър „Romanza – Триптих на интимността“.
Фотографии: Благовест Попов
[wpseo_map id=“3586″ width=“400″ height=“300″ zoom=“-1″ map_style=“roadmap“ scrollable=“1″ draggable=“1″ show_route=“1″ show_state=“1″ show_country=“1″ show_url=“1″ show_email=“1″ show_category_filter=“1″ default_show_infowindow=“1″]
