Литературата е едно от изначалните и основни изкуства, които дават живот на много останали. То е изкуството, върху което лягат театъра, киното, често и музиката. Литературата е свят, в който можеш да откриеш всичко – от най-битовото, до най-приказното и немислимото.
България има своите достойни представители както от миналото, така и от настоящето, а на 11-ти април, пловдивчани ще могат да се срещнат с една млада литературна личност – Радослав Гизгинджиев.
Радослав е родом от Велико Търново и твори главно там, но и преди сме срещали името му. Това няма да е първата му визита под тепетата, а част от моноспектаклите, които е написал все още се играят на пловдивските клубни сцени.
Утре, от 20:00 часа, той ще е гост на бар „Крафт“ в квартала на творческите индустрии „Капана“, за да представи новият си роман „Повече от любов“ и да ни запознае с неговата загадъчна и нежна вселена. Но преди това ще открехнем съвсем леко завесата, за да погъделичкаме любопитството ви с няколко въпроса, които отправихме към него.
Снимка: Иван Митрев
-Разкажи ни за романа „Повече от любов“. Какъв е неговият дух, неговата история, неговото значение и цел?
Този роман за мен беше едно пътешествие през бурните води на кошмарите, страстите, мечтите, миналото и бъдещето ни. Темите в книгата са много – от ниското битие до мистичното отвъдно. Сериозно се засяга младата история на България – Лагерите на смъртта. Много малко млади хора знаят за тяхното съществуване. Голяма част от тази тема е вдъхновена от реални разкази на въдворени българи и техните близки. Изследванията ми продължиха почти две години – бях на път да се откажа, но поредица от „случайности“ не позволиха това да се случи. Романът не е за забавление, „Повече от любов“ е като карта, която ще ти помогне да откриеш Реката в себе си. Духът на романа е променлив като водата, това го прави мистичен. Историите в него са няколко, а целта му е да облагороди личните ни кошмари и да ги превърне в сила.
-Защо избра Пловдив за неговото представяне и в частност бар „Крафт“?
Пловдив е градът, в който написах първата си книга „Рай“. В него съм направил и първите си премиери на пиесите, които съм писал и режисирал. Няма начин да пропусна Пловдив.
-Забелязваш ли разлика във възприемането и отношението към изкуството на хората от Пловдив и хората от Търново?
Не, няма разлика. Хубавото на интелигентния човек е, че е интелигентен навсякъде – дали е в София, Търново или Пловдив.
-Ти често пишеш за любов. Това ли е най-важното нещо на света, според теб?
Разбира се – динамиката на света е любов и въображение. Секундите на любов, които някога сме изпитвали остават завинаги в нас и се превръщат в спасителният пояс на това наводнено от илюзии време.
-В свят на развита дигитална техника, какво удоволствие носи книгата?
Книгата е и ще бъде безсмъртна. Вече има изследвания, които поясняват предимствата на книжното тяло. Освен това се замислете – за да унищожиш 100 000 книги като тела – трябва да посетиш 100 000 локации, а да унищожиш 1 милион книги са нужни само няколко клика.
Аз винаги си купувам книги като книжни тела – обичам да докосвам страниците им, обичам да виждам колко ми остава до края и ако книгата ми стане любима, ми носи удоволствие да хвърлям по един поглед към корицата й, щом си я сложа на рафта. Така отново се сещам за историята ѝ, действа ми вдъхновяващо и ми припомня колко е странен животът. Странен, но магичен.
