Откакто работя като културен журналист, съм се нагледала на не едно или две разрушения на емблематични сгради, които крепят изящната архитектура на Пловдив и носят чувството за аристокрация, културен подем и гордост. Тютюневи складове, посолства, подземни исторически съоръжения и не на последно място Концертна зала, която е собственост на Държавна опера Пловдив и от години плаче за реконструкция.
Ако трябва да сме точни, сградата е построена през 1975 г., но не е ремонтирана основно от 43 години, а състоянието ѝ става все по-трагично с всеки изминал ден. Малко по малко се руши не само една институция, но и една надежда за хората на изкуството, които намират в нея дом на своето творчество. С всеки къс от рушащата се мазилка, на пода се разпръсва и доверието, което Фондация „Дом за Пловдивската опера“ залага в управляващите, отговорни за съхранението на българската култура.
Днес се състоя поредната пресконференция, свикана от членовете на Фондацията инж. Любозар Фратев, доц. д-р инж. Никола Добрев, арх. Илко Николов, ик. Георги Стоев и д-р Мариана Чолакова, които безрезервно подпомагат с каквото могат процеса и са заявили своята готовност да се включат и във финансирането на ремонта. През 2016 година съветът организира обществена подписка в подкрепа изграждането на нов дом за операта, в която подписите си положиха над 15 000 граждани. Обещания имаше много, но изпълнение нулево. Казусът започнал по времето на управлението на тогавашния Министър на културата Вежди Рашидов и до днес стои отворен, а търпението на Фондацията все повече се изчерпва. Лошото състояние на Концертна сграда е не само козметично. То е строително и опасно. Цялата електро и ВиК инсталация трябва да се подмени, течовете през дъждовно време са нещо редовно, а за красота на самата зала дори не може да се повдига дума. Самата сцена е твърде тясна за масови спектакли, липсват странични джобове, да не говорим за задкулисно пространство.
„Кой е най-важният държавен приоритет в сферата на културата през 2019-та година, ако това не е Европейска столица на културата? Ако това не са сцените, на които трябва да се случат събитията. Ако това не е етиката на взаимоотношенията между държавни, местни и граждански институции? Кой ще поеме отговорност за мизерията на Концертна зала? Чрез програмата и инфраструктурата на Европейска столица на културата искахме да покажем, че достойно и със самочувствие сме европейци, а резултат няма. Ние искаме срокове и резултати от Министерство на културата. Ако това не стане, ще се възползваме от възможността да информираме европейските институции, покрай българското Председателство на Съвета на ЕС. Колко енергия за неща, които трябва да са работа на българските държавни институции.“, заяви от сцената Мариана Чолакова.
Миналия петък се е състояла среща с членовете на Фондацията и Министъра на културата Боил Банов, който не можа да присъства днес, но е обещал, че ще се обяви обществена поръчка за реконструкция на Концертна зала, която трябва да излезе в рамките на няколко дни. Според Областният управител на Пловдив Здравко Димитров, по-добрият вариант за бъдещето на сградата е бил тя да стане общинска. Той спомена още, че е говорил не веднъж с представителите на ДНА и военните нямали нищо против именно там да се помещава новият дом на операта. Нещо, което според народният представител Менда Стоянова няма как да се случи. Г-жа Стоянова смята, че Военният клуб може да служи по-скоро за допълнителна зала, но не и за основна. Грубите изчисления на г-жа Стоянова са, че за основен ремонт, какъвто е нужен на Концертна зала, ще са необходими над 12 млн. лв. Лошата новина е, че дори изпълнението да започне сега, реконструкцията няма как да завърши за 2019-та година.
Каква ще е съдбата на Концертна зала сме се питали не веднъж, питаме се и сега. За жалост, все още няма ясен отговор на този натежал в обществения живот на Пловдив проблем, но едно е сигурно – Държавна опера Пловдив, една от най-добре и бързо развиващите се в страната, не може вечно да е на гости на Дома на културата, а Античният театър я помещава само в летния сезон. До кога ще си на гости в собствения си град се пита в загадката? Наистина, до кога…
