Днешната рецепта е много бърза, така че ако навън времето ненадейно се оправи, да можете да я завършите за броени минути и да отскочите до плажа. Като споменах за плажа, след непрестанното ми оплакване в рамките на последните два поста, че още не съм успяла да стигна до там, искам да се похваля, че най-накрая го направих миналия уикенд. Потопих си пръстите на краката във водата, която се оказа твърде студена за мен и си направих две снимки с новия бански. Това брои ли се за първа баня?
Панакотата се смята за един от най-лесните десерти, даже да не кажа и най-лесният. Както за много други, така и за него има спорове точно от къде е произлязъл. Повечето хора го познават като италиански десерт, но съществува и информация, че е измислен от неизвестна дама с унгарски корени. Аз лично не мога да гарантирам за произхода му, но мога за вкуса му.
Формичките, които аз използвах за панакотата са силиконови и са купувани от Лидл. Имат форма на мини кексчета, което на мен много ми допадна. Имат и дупка в средата където могат да се запълнят със сладко или пресни плодове. Ако нямате малки силиконови формички, можете спокойно да използвате и метални.
Съставки:
300 мл течна сладкарска сметана
70 мл прясно мляко
40 гр захар
5 гр желатин
ванилия
10 стръка лавандула
къпини
От това количество на съставките аз получих 6 броя, всеки по 70 грама. На вид изглеждат малки, но са достатъчни за една порция, тъй като този десерт макар и да няма вид на такъв, е доста тежък.
Ако използвате натурален продукт за ароматизиране като ванилова шушулка или лавандула трябва да ги сложите в началото, за да може при загряване на сместа, да отделят ароматите си. Ако използвате есенции се добавят след като махнете сместа от котлона.
Сметаната, млякото, захарта и лавандулата се слагат в касерола на среден огън. Разбъркват се от време на време, докато сместа не заври. Изтегля се от котлона и се прекарва през цедка, за да се отстрани лавандулата. Желатинът се слага в малка чаша за еспресо, добавя му се 2 с.л вода, разбърква се и се оставя да набъбне за около 1 минута. След това се разтапя в микровълновата за не повече от 10-15 секунди, за да не кипне. Когато е готов се добавя към останалата смес. Разбърква се добре и се оставя да се охлади напълно на стайна температура.
През това време можете да си приготвите сладкото с къпини. Панакотата е със сравнително неутрален вкус, затова е добре да се гарнира с плодове например. Аз лично обичам да имам две структури на плода, а именно под формата на бързо сладко, за което вече няколко пъти съм ви споменавала в други рецепти, и като пресни плодове.
Една шепа къпини се смесват заедно с 1 с.л захар и 1 с.л сок от лимон. Загряват се на котлона докато си пуснат соковете и след това се оставят да се охладят напълно. Много е важно да не ги добавяте към панакотата докато са топли, защото ще я разтопят и ще си изгуби формата.
След като панакотата е напълно изстинала я премествате във формичките и я слагате в хладилника да стегне. Това може да отнеме около 2 часа. За сервирането трябва да сложите всяка формичка в купа с гореща вода за 30 секунди, за да разтопи страните и така да изкарате десерта. Отгоре се слагат 1-2 лъжици от бързото сладко, както и няколко пресни къпини, можете да гарнирате с корички от лимон и стръкове лавандула.
В повечето ресторанти желират твърде много по мое мнение панакотата. При силното желиране се губят част от вкусовите качества на продуктите, както и структурата е коренно различна. При това количество на съставките ще получите един стабилен и стегнат десерт, който обаче ще е запазил кремообразната си структура.
Надявам се предложението ми за тази седмица да ви е харесало. За другата съм ви приготвила рецепта за торта, тъй като отдавна съм качвала такава. Както обикновено обаче ще ви оставя да се почудите каква ли ще е тя.
