Стефани Илиева- момичето, за което музиката е пътуване в безкрайните дебри на душата

корица: Ели Михайлова

Много от нас цял живот търсят своето призвание или дълго време се лутат, докато намерят правилния път за постигане на желанията си. Но има и такива, които от ранна детска възраст знаят какво искат, кое ги прави щастливи и го преследват с цената на всичко. На средства, на безсънни нощи и на мигове несигурност, в които най-силно се проявяват волята и желанието за успех.

Ще ви разкажа за Стефани Илиева – младо момиче, което от невръстна детска възраст е наясно на къде желае да поеме и върви целеустремено по пътеката на своя избор. Музикалният ѝ път започва от детската градина, първоначално с уроци по пиано, а малко по-късно и с откритието, че невръстната Стефани има дарбата да пее, а доказателство за това е първият фестивал, на който тя се явява.

снимка: Ели Михайлова

„Бях на пет години, когато започнах да свиря на пиано, много ми харесваше, но когато започнах да пея всичко се промени. Нямаме музиканти в семейството си, талантът ми бе открит от учителката ми в детската градина, след което ме записаха във вокална група „Розов свят” с ръководител Веселин Божков в Стара Загора. Първият ми конкурс беше „Сезони” в Бургас. Спомням си, че пеех „Мила кукло барби”, гушнала кукла в ръцете си. Когато обявяваха първоначалните резултати, бях трета в подредбата на лауреатите. Дойде награждаването и обявиха, че съм първа. Няма да забравя как баща ми държеше един букет и от вълнение и радост забрави да ми го подари. Това беше и моментът, в който той повярва в музикалното ми бъдеще, защото до преди това беше скептичен. Той, майка ми и брат ми са най-голямата ми опора във всеки един момент и са хората, които се радват на успехите ми дори повече от мен.”

Стефани Илиева е във втори клас, когато цялото ѝ семейство се мести в Пловдив, междувременно участията ѝ в конкурси и реалити предавания се нанизват едно след друго. След всяка следваща сцена и всяка следваща изява, любовта ѝ към музиката се засилва още повече.

„След първия конкурс започнах да се явявам все по-често на фестивали и конкурси. Участието ми в „Music idol” стана на шега, брат ми се беша записал. Ние го придружавахме, но от екипа ме убедиха и аз да се явява пред журито. Бях най-малката участничка в историята на формата, но те ме харесаха и направиха прецедент, позволявайки да продължа напред. Заради годините ми не успях да стигна до живите изпълнения, но беше преломен момент за мен. След това се амбицирах още повече, направихме песен, с която се явих на българската селекция за детската Евровизия и стигнахме до финал. Малко по-късно се явих и на „България търси талант”, междувременно започнах да уча в НУМТИ „Добрин Петков” до осми клас в катедра Пиано, а в последствие в катедра Поп и джаз пеене.

В Пловдив Стефани Илиева се среща с човекът, оказал най-силно въздействие върху израстването ѝ като музикант и като човек.

„Когато започнах да пея в Естрадно студио „Прима“при г-жа Теодора Чернева, не съм си и представяла колко важна ще стане тя за мен, а и бях много малка да го осъзная. За мен тя е като втора майка. Научих много от нея, толкова сме свикнали една с друга, че се разбираме само с поглед. Тя е най-добрият и себераздаващ се човек, който познавам. Надявам се като човек да приличам поне малко на нея.”

Въпреки скромните си 22 години, Стефани Илиева има завиден опит. Пяла е на стотици сцени в България и чужбина, но въпреки опита си вълнението никога не спира, а магията на музиката се оказва толкова опианяваща, че тя иска още и още от нея.

„Опита ме направи по-самоуверена на сцената, но онази тръпка, която ти пари в стомаха преди изява със сигурност я има. Музиката е цялото ми съществуване. Не мога и ден да прекарам без нея. Само чрез музика мога да изразя наистина себе си, да покажа всичко, което се таи в душата ми. Понякога имам чувството, че дишам с музиката. Трудно говоря за себе си и понякога съм доста срамежлива, но запея ли всичко се изпарява. Несигурността се превръща в неустоимо желание да се раздавам. Въпреки че съм пяла на много сцени, както в България, така и в чужбина, най-силното изживяване и най-прекрасните си мигове преживях на сцената на „Гласът на България”. Вече бях по- голяма, а и във формата участвах заедно с най-добрия ми приятел. Сцената, хората там, репетициите и самото чувство, което прживяваме е неописуемо.”

Като всеки млад и тепърва утвърждаващ се изпълнител, Стефани Илиева мечтае да създава авторска музика, която да докосва хората. Категорична е, че известността не е това, което трябва да е диктуващо при създаването ѝ.

„В съвременната музика комерсиалното е водещо. Прави се музика, която със сигурност ще се хареса на младите, няма я музиката, която да остане за бъдеще. В Америка, в която всички са комерсиални и парите са водещи, успяват да правят песни, които да са хитове, но да не са еднодневки. Това е нещото, на което искам да наблегна. Искам да творя музика, създадена от сърцето и докосваща сърца. За мен, за да си изпълнител трябва да имаш доза лудост и борбеност, но преди всичко да се раздаваш за хората, без да очакваш нещо в замяна.“

Стефани е целеустремена и безумно вярваща в силата на музиката. Подготвя своите проекти, но желае да останат в тайна до осъществяването им. Ние ще ги очакваме с нетърпение и ще следим нейното развитие.