Хълм Бунарджика – пловдивският извор на живот

Дали ще го наричаме хълм Бунарджика или Хълм на освободителите. Дали ще се върнем назад във времето и ще си припомним първото му име – Пурд или гръцкото Кринис, няма голямо значение. Какво е едно име, сменящо се през годините? Нищо! Ценното е какво носи след себе си, какво съхранява като символ. Изворът! Изворът е в основата на най-красивото пловдивско тепе, защото водата е първоизточник на живот. Нестихваща сила, отблясък на вечността. Земята не може да съществува без вода, а Бунарджика, Хълмът на освободителите. Пурд, Кринис е един голям водоизточник, захранвал и продължаващ да захранва Пловдив през вековете. Затова и уважението на кореняците към него е толкова силно изразено.

Връзката на хълма с изворите е тясно вплетена, затова и всичките му имена означават в превод точно това. Дори улица “Данаил Николаев” се е казвала “Изворна” почти до началото на Втората световна война. На нея се помещавала и Винарска кооперация “Извор”, която е създадена в края на 19-ти век от преселилият се от Клисура индустриалец и дарител Андон Станев.

Всъщност, през миналия век, хълмът е бил богат откъм постройки на чешми и макар в административните архиви да не е останала много информация за тях, е известно, че те са преобладавали. На върха се е простирал басейн, в който се събирали водите от Родопа планина, а те на свой ред са текли по цялото Трихълмие. Именно оттам се спускал поток и два водопада, които се разбивали мощно и приказно в камъните под улея.

Водните каскади също са работили. За облагородяването му в периода 1933-1935 г. трябва да благодарим на тогавашния кмет Божидар Здравков, който само за две години успява да превърне местността в малък градски оазис с бюджет над милион лева, събрани от откупките по 300 лева на човек, заради закона за полагане на общественополезен труд.

Небезизвестна е и чудотворната чешма “Бунара”, която била разрушена през 1910 година, но по-късно възобновена пак като част от устройствения план на Здравков. Легендата гласи, че който пие от водата на чешмата никога няма да напусне пределите на града. А дори да го напусне, това отсъствие няма да продължи дълго и рано или късно ще се завърне. До нея се е стигало по стръмна и тясна пътека, с тук-там издълбани стъпала. Романтичната, вълшебна притча, като че ли, само допълва очарованието на тепето, което се подчертава не само от водоизточниците му, но и от зеленината и горските му обитатели.

Някои сведения сочат, че по средата на хълма се издигал старогръцки храм на богинята Деметра, а под храма се е намирала пещера с извори. Деметра е богинята на плодородието, така че не е изненада, че именно нейния образ е бил почитан на хълма.

И все пак… колкото и проучвания да се правят за хълм Бунарджика – доказани или не, винаги водят към съдържанието на вода и нейната сила. Имам чувството, че ако някой разреже хълма с огромен небесен меч, от сърцевината му ще бликне чиста, студена и пивка водица, която да охлади изморената ни душа. И се питам – каква е тази необятна сила, която може да създава такива красоти. Каква е тази природна магия, която ни гали със сътворенията си? Дали е Бог, Енергия, Еволюция? Не…не е важно. Важното е да усетиш това вълшебство. Да разцъфти в гърдите ти и докато се разхождаш из алеите, докато стъпваш върху калдъръма и вдишваш от зеленината, да почувстваш покой и благодат. А водата… тя винаги ще е там. Винаги ще дарява живот…

Фотографии: Александър Карамфилов