Ангелът в литературата на Петър Петков

Вярвате ли в ангели? Не съм сигурна, че съществуват горе на небето, но вярвам, че всеки човек има своя метафоричен ангел приживе, който приема най-различни и чудати форми. Може да е в образа на близък човек, може да е късметът, може да е животно, спортът или случайността. А може да е и изкуството. Да, изкуството съдържа в себе си мнозина ангели и твърде много демони, затова и е показност на реалността, преплетена с недействителността.

В живота на Петър Петков ангелът идва като изобразително изкуство и литература, в които може да покаже скритите си страни. Онези сакралните, които допускаме навън само при много интимен момент или когато отчаянието ни е притиснало до стената. Разбира се отчаянието не е нужно да е свързано с лична драма. То може да е подсъзнателен вик за свобода и рано или късно му даваме нужните крила. Точно така започва да пише и Петър. Като начинаещ опит да пресъздаде един свят, чиято философия в последствие се превръща и в негова. Изначалната позиция на една обикновена история се променя и го кара да се преоткрие.

Всъщност, писателските опити на Петър идват отдавна, но се развиват едва в зряла възраст, може би защото чак сега е готов да поеме по дългият и труден път на литературата. Той е първо поколение писател в рода си, а освен дебютната си книга, подготвя и друга във фентъзи жанр. Пише романът „Ангел“, който се чете на един дъх и разказва за мъж, който умира, но вместо да поеме по небесния си път, остава на земята и се превръща в статичен наблюдател на собствения си, вече приключил живот. Разбира колко привилегирован и щастлив е бил, но как не е ценял какво е имал, докато не го е изгубил. Познато, нали? Точно това е метафората в „Ангел“ – да осъзнаем, че сме щастливи дори с малкото, което притежаваме. Че животът е инстантен, отминава за един миг, затова трябва да ценим малките неща, дребните радости, които всъщност ни осмислят. Това е приказка за надеждата, за светлината, не само в края на тунела, но и за светлината в собствените ни души.

„Романът е кратък, чете се лесно и не натоварва. Сюжетът в него може да звучи драматичен, но всъщност носи онази позитивна нотка, че светът и животът са хубави, стига да спрем да се притесняваме за дребнавости, а започнем да забелязваме малките неща“, споделя авторът.

Той признава, че цялото преживяване е напълно ново за него и все още не може да осъзнае какво се случва. Избягва големите издателски къщи. Вместо това негова приятелка го издава, която е и една от най-големите му поддръжници. Взимайки книгата присърце, тя прави каквото може за него, а макар че Петър е художник и дизайнер, илюстрациите оставя в ръцете на художника Лъчезар Вълчев.

Сега предстои премиерата ѝ на пловдивска почва, която ще се случи на 17-ти март от 18:00 часа в културен център „ТракАрт“ в Археологическия подлез. Част от текста ще четат пловдивската актриса Мария Миради и Васил Неофитов, който също така ще ѝ акомпанира на китара.

Тези, които искат да се сдобият с книгата могат да го направят чрез фейсбук страницата https://www.facebook.com/groups/1836349416677967/?notif_id=1520869127542949&notif_t=group_added_to_group&ref=notif