Един от важните ни поводи за гордост, като народ, е Българският фолклор. Той живее дълъг живот, развива се, а всяка една епоха, поколение и национално събитие са оставили отпечатък върху него. В миналото народната музика е била част от всяко едно житейско събитие на българина. С песен на уста е воювал за отчеството, женил се е, строил е домове и храмове.
За силата на българската народна музика се говори от дълго време. Много са чужденците, които се прекланят пред нея. Доказателство е песента „Излял е Делю хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска, звучаща от американския космически кораб „Вояджър 1”, както и хаус ремикса на „Притури се планината”, станал част от холивудското кино.
Наравно с народната музика, върви и българският народен танц. Каталогът на фолклорните ни танци е толкова богат и разнообразен, съществуват танци за всички поводи и народни обреди. Те са били повод младите да се доближат един до друг във времена, когато това не е било така лесно, както и начин за разтуха след тежката работа на полето.
Фолклорните танци имат своето място и в съвремието на българина. Всеки от нас е ходил на сватба и поне веднъж му се е налагало да тропне една ръченица или да поведе хоро. Макар да не е част от еждневния ни бит, народният танц е важна част от нашата култура. В модерните времена той придобива все по-голяма художествена стойност. Народните ансамбли и танцови школи му даряват нов живот и ни припомнят колко важен е той за нашата национална идентичност.
Фолклорен ансамбъл „Седенчица” е един от пазителите на националния ни дух и самосъзнание, чрез силата на фолклора. Ансамбълът е създаден през 2012 година към сдружение „Фолклорен свят – Седенчица” с главен художествен ръководител Нели Карабахчиева. Въпреки краткия си художествен път, съставът е представял България на редица международни фестивали в Германия, Сърбия, Хърватска, Черна гора, Косово и други.
Носител е на много отличия ,награди и грамоти от чужбина и страната. Ансамбъл „Седенчица“ гради своя репертоар върху произведения на класиците на българската народна хореография – Кирил Дженев, Кирил Харалампиев, Иван Тодоров, Димитър Димитров, Маргарита Дикова и други. Създават и собствени, авторски хореографии, с които доразвиват красотата на българския народен танц.
Движещата сила при създаването и рязвитието на ансамбъла е желанието да участва активно в културния, фолклорен живот на Пловдив, региона и страната, да популяризира българския фолклор в България и чужбина, да проучва и пресъздава обичаи и традиции, да предава на децата любов към българския танц. В него танцуват самодейци от няколко поколения. Това, което ги обединява са общите интереси, завладяваща любов и позитивност към народния танц. Всички постижения на състава са плод на общите усилия на всеки един член, както и изградената атмосфера на приятелство и взаимосвързаност между тях.
„Само човек, който не се е докосвал до магията на една такава група, няма как да разбере чувството да си част от нея. Освен контактите, които създаваме с останалите хора, ние установихме чудесни приятелства с всички, които решиха да посветят част от времето си именно на народните танци. Самите ние се радваме, че в днешно време все повече хора проявяват интерес към българския фолклор, имат желание да го изучават, да се потапят в него, в неговата атмосфера. Това е част от нас, от нашата същност, от това да се запазим като народност и хора, които имат ценно наследство. Затова танците ни носят толкова голямо удовлетворение, чрез тях допринасяме да се запази нещо от нас, от нашия бит, от нашата култура. По този начин се превръщаме в пазители на българския фолклор, на българските традиции”, заявяват Рени Вълчева и Запрян Атанасов, които са част от ансамбъл „Седенчица” от самото ѝ основаване.
Българският фолклор може да бъде изобразен като една преплетена шарена черга, в която всяка нишка и всеки цвят е частица от времето, от личния принос на всеки, който някога се е влюбил в него, продължил е да го пресъздава и го е запазил до днес. За да можем ние да му се радваме и да се гордеем с неговата сила и история.
[wpseo_map id=“3554″ width=“400″ height=“300″ zoom=“-1″ map_style=“roadmap“ scrollable=“1″ draggable=“1″ show_route=“0″ show_state=“0″]