Не точно „ред в хаоса“ или „как без много работа, работа, работа“ да увеличим синята зона и билета за градския транспорт в Община Пловдив?
Миналата седмица от няколко публикации в пловдивските медии бяхме осведомени от кмета Здравко Димитров, че той и неговата администрация възнамеряват да увеличат както цената на билета за градския транспорт, така и цената на синята зона. Всичко това се случва на фона на един транспортен проект, за чието фиаско и злоупотреба с обществени средства сегашният кмет бе глобен от държавата с 850 000лв.
Обяснението, че увеличението на цената на синята зона от друга страна е вид „зелена мярка“ също е нещо практически нелепо, тъй като гр. Пловдив не разполага с интермодален електрически, бърз, евтин и екологичен транспорт, както и с буферни паркинги за автомобили и завършена, свързана логически мрежа от велоалеи (и паркинги към тях за наем на колела), които мерки да мотивират гражданите да слязат от колите и да ползват осигурената им алтернативна възможност за по-ефикасно придвижване.
Тук е мястото да кажа, че очевидната некадърност на градската управа и Общинския съвет в този контекст лъсва и покрай пустеещите, съществуващи общински паркинги, чиято абонаментна цена от 60лв. на месец тотално обезсмисля каквато и да е концепция за градско планиране на трафика. Няма и няма да има пловдивски гражданин, който да плаща 720лв. на година, за да паркира колата си в общински паркинг и да се качи на рейс, за да бъде „екологичен“ – това е някакъв виц, очевидно измислен от Здравко Димитров и неговата „високо интелигентна администрация“, както и от очевидно също толкова „мислещите“ за екологията на Пловдив общински съветници!
Извън тези чисто „технически“ и „интелектуални“ проблеми, които валидират тоталния хаус и липса на административен потенциал в Община Пловдив да се справи с темата „градски транспорт“ и съпътстващата го инфраструктурна логистика, следва да отбележа и че казусът има своите юридически изражения. Те ясно визират факта, че планираните две действия по увеличение на общинска такса за синя зона и цена на билета за градския транспорт, ще бъдат незаконосъобразни и лесно атакуеми в съда. Защо?
Съгласно чл.99, ал.1 от Закона за движение по пътищата в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища, или части от пътища за зони за краткотрайно паркиране в определени часове от денонощието. Тъй като улиците, булевардите, пътищата и площадите в града са общинска собственост, общината като собственик може да определи зони („сини зони“) за краткотрайно паркиране. То се извършва чрез общинския съвет като орган на местно самоуправление. Тук на първо място възниква въпросът за ползването на преференциални цени от гражданите с настоящ и постоянен адрес, живущи в „синя зона“ и останалите граждани на гр. Пловдив, като е налице практика на ВАС, че подобно „приоритетно“ третиране на едни субекти спрямо други, като данъкоплатци и поданици на Република България с равни права, е израз не дискриминация на едните спрямо другите.
Остава неясна и формулата за формираната цена за абонамент от 150лв. на година за живущите в синя зона, както и цената от 3лв. на час платен престой, при факта, че инвестициите в улична инфраструктура в Пловдив са незначителни, а техният социален, екологичен, финансов и обществен ефект е нулев. В този контекст заложените параметри от Община Пловдив страдат от порока липса на обективност и икономическа оправданост на предоставяната услуга, като всичко това противоречи на европейските регламенти за градска мобилност и в този смисъл е проява на силов, неоправдан финансов натиск върху гражданите на гр. Пловдив.
Казаното до тук директно може да се транспонира към формирането на цената на билета за градския транспорт от 1.50лв. и 520лв. за годишна абонаментна карта!?!?! На първо място тук трябва да се спомене, че „транспортният проект“ на Пловдив е абсолютно фиаско – уличните автомати са неработещи призраци, картовите апарати в автобусите уведомяват всеки пътник, че „устройството не работи“, та уважаеми г-н Здравко Димитров – как ще я ползваме технически тази златна карта за 520лв!?! Вие забравяте също така, че квартали като „Смирненски“, „Коматево“ и „Южен“ почти са лишени от обслужващи линии, да не говорим, че след 22 часа градски транспорт в Пловдив реално няма. Изводът, който логично се самоналага е, че транспортната услуга в този град не само не се подобрява, не само в нея няма нищо „електронно“ – буквално липсва.
Второ – във всеки нормален европейски град(включително в София) транспортът се управлява от едно общинско дружество, а не от частни превозвачи, които без какъвто и да е критерий вечно са в позата „искам още“ и „дай“. Автобусите в Пловдив в момента не предлагат безкасово обслужване(разбирай електронно), те нямат картов продукт, (който да оправдава цената от 520лв), не са обвързани и не дават никаква информация за имената на спирките на български( писмено, гласово, както и да е – да не говорим за информация на чужд език), посоката и т.н, да не говорим, че изобщо не следват като логика туристическия и културен календар на града, което за най-древния град в Европа би следвало да е някак задължително! Транспорт до изнесените бизнес и промишлени зони няма! Как работещите да слязат от колите си и да се качат на градския транспорт, за да отидат на работа!?! Да се качат на нещо, което не съществува ли?!
И в заключение – цената на билета е манипулативно завишена и нагласена с цел попълване на дупки в бюджета, касаещ перото „градски транспорт“. В този контекст цената на билета следва като процентно съотношение да включва разумна печалба, определена на база баланс между действащи реални пазарните механизми и спазване на принципа, че билетът за градски транспорт следва да има и социална функция, т.е да е евтин и субсидиран в тази му част от Общината, а не точно този критерий да бъде пренебрегван от Общински съвет и кмета с цел необоснована печалба!
Предвид богатата съдебна практика по темата, следва да завърша този анализ с обещанието, че аз ще съм един от многото пловдивски гражданин, който със сигурност ще атакува наредбата, увеличаваща цената на синята зона и билета за градски транспорт в съда. Според Върховен административен съд вероятността да спечеля това дело е голяма, така че ще застана твърдо зад отстояване на обществения интерес. Та мили пловдивски „управленци“ на хаоса, време е за „работа, работа, работа“ – иначе неминуемо ще се срещнем в съда! Надявам се последното да се презумира.
