Днес ще си поговорим за Културата, но не онази, която свързваме с изкуство, а за човешката култура. Тази, която всеки съдържа в себе си – някои повече, други по-малко, трети само наченки, а четвърти изобщо не знаят какво означава. Разбирате ли, Културата не е само театърът, който гледаме, нито музиката, която слушаме или картината, на която се наслаждаваме. Културата е нашето отношение към заобикалящия ни свят и е тясно обвързана с решенията, които взимаме. Да псуваш от автомобила си е вид култура… или липса на такава. Да пререждаш нагло чакащите на опашка, също. Култура е и да не си хвърляш боклука, когато самият ти си го „произвел“.
За пример ще дадем свършилият вчера музикален фестивал Shake that хълм. Инициатива, сама по себе си, много приятна. Тази година, както и миналата, имаше много готини банди, които ни веселиха, яки партита, светлини, „пийка и хапка“. Изключително интересен елемент представляваше английският двуетажен автобус, който привличаше като магнит посетителите. За изморените бяха предоставени айляк хамаци, а през деня се провеждаха спортни мероприятия. За три дни Младежкият хълм отново се съживи, а ние го обичаме такъв. Но познайте какво – обичаме си го и ЧИСТ!
Тук е моментът, в който трябва похвално да отбележа, че организаторите от Kanape бяха предвидили ситуацията със замърсяването и на сутринта след всяка вечер доброволци минаваха и събираха изхвърлените боклуци. Такива имаше по главната ливада, около детската железница и изобщо навсякъде, що бе стъпил човешки крак. И въпреки тяхната предвидливост и опазване на околната среда, също така трябва да отбележа, хич не похвално, и друго – Това, че някой ще чисти след вас, не ви оправдава! Кенчето от бира или безалкохолно не ми става по-приятно като знам, че утре няма да го има на пейката. Смачканата пластмасова чаша, захвърлена нехайно на тревата, НЕ Е арт инсталация.
Както някои от вас знаят, наскоро с колегата фотограф бяхме да отразим румънския музикален фестивал Electric Castle. Показахме част от хубавите му страни. Това, обаче, което не ви показахме, бе огромната мръсотия, която братята румънци оставяха след себе си. Кемпът и изобщо всяка част от фестивалната зона, гъмжаха от опаковки, бутилки и пакети, а когато си тръгвахме улиците на селцето Бентида приличаха на бунище. Отвратих се от безотговорността на младите и се успокоявах с идеята, че ние, българите, може да сме всякакви, но поне горе-долу поддържаме природата си чиста. Е, бързо ми се припомни, че май съм останала с грешни впечатления. Разбира се, изобщо не мога да сравнявам масовата мръсотия на Бонтида с тази на Шейка, но малкото се разраства в много. Ако даваш лош пример, другите ще го последват, защото видиш ли – могат и няма да получат наказание. Така де, какво наказание за това, че си си хвърлил картончето на полянката, в краката на ближния, вместо в кошчето, позиционирано на 10 метра от теб. Голямо предизвикателство е да изминеш този тежък, планински път, особено когато вече не си толкова свеж, както в началото на вечерта. И докато аз се веселя на Ogi 23, танцувам и припявам забавни, летни песни, онзи до мен си хвърля боклуците на земята, че се и радва. Класа!
Често се оплакваме, че в България културата умира. Естествено, че ще умира, щом в нашите души дори не се е зародила! И тук не става въпрос за морал, не става въпрос да сме като роботи, които изпълняват всеки един закон, а за чисто и просто чувство на опазване. Да пазим това, което ни е скъпо, защото иначе ще го погубим. Не е нужно да рециклирате. Просто използвайте приспособленията за отпадъци, пък като ви мързи, някой друг ще го направи вместо вас. За жалост, човешката „култура“ си личи най-често по такива хубави събития като фестивали, концерти и мероприятия на открито, особено когато си част от голяма тълпа, защото тълпата ти дава увереност на незабележим. Но на финала крайният резултат е видим и макар да не знаем кой е хвърлил това стъкло, или онзи пакет, или е счупил онзи клон или е разпорил тази възглавница, щетите са нанесени. Въпросът е ще се засрамиш ли или на следващия Шейк пак ще покажеш „класа“. Ще пазиш ли пловдивската инфраструктура и природни забележителности, с които всички толкова се гордеем или ще ги замърсиш и превърнеш в отпадъчен пункт. Решението е твое!
Само тези, които се обиждат от този текст, имат от какво да се срамуват…
