България се нуждае от човеци, които да милеят за родината, а не управленци и властимащи насочили поглед в държавната хазна.
Свикнали сме да чуваме, че нашата родина е малка и нищо не зависи от нея. Наслагването на идеологията, „покорна глава сабя не я реже“, доведе до масово негодувание и отстояване за правова държава. Организирането на голямо количество хора против шуробаджанащината в България показва, че има липса на представителност на обществото в държавното управление.
Отдалечаването на властимащите от обикновените хора е видно и с просто око. Заграбването на властта, чрез съсредоточаването и в ръцете на група определени индивиди е признак за фундаментален крах на демокрацията в България. А там, където няма народът право да участва пряко при взимането на решенията, представлява една ленинска диктатура на пролетариата.
България има само власт, без опозиция
Държавата в последните 30 години се управлява от няколко партии на статуквото. Те попадат в различни комбинации, структури или форми, но принципът е един и същ – власт на всяка цена. Смяната на властта от един министър-председател на друг е въпрос на ези или тура. Едно ново еднолично управление, базирано на двупартийната система си е най-успешният модел в Америка за прилагане на апаратно-корпоративна диктатура над обществото. А в България не е ли така?
В държавата ни моделът е подобрен, но задкулисно брандиран под различни партийни структури. Той излиза извън границите на политика и се слива с бизнеса, сивата икономика и престъпността. Системата на управление на България е отдавна излязла от залите и сградите на държавността. Тя се намира някъде далече от човешкия поглед и взима съдбоносните решенията за бъдещето на държавата. По този начин, взетите вече решения се прилагат без допитване до хората и съпротива.
Част от дълбоката заблуда на хората е, че има реална опозиция. Но това е върхът на най-голямата игра, която виждаме в действие и днес. Огромната порция задкулисие и договореност остава скрита под дълбоката вода на кукловодството. Всичко започва с презентирането на статуквото, като нова алтернатива на властта. Но реално, това представлява едно поредно подхвърляне на монетата с надежда да се обърне на другата страна, а не както преди. За съжаление, без значение изборът, кой ще бъде начело на държавата, реалната промяна в пластовете на властта в България я няма.
Изборите на държавата
Желанието на гражданите за промяна идва от дълбокото чувство за липса на справедливост. Усещането да не можеш да промениш заобикалящата те среда води до натрупването на обществен гняв. С годините, натрупването идва и до пределния момент на кипене. Нуждата от реална промяна тласка народа към необходимо движение, в което празнодумните лозунги нямат място и бъдеще.
Статуквото в България наложи своята тежка методика на развитие в политическия живот. За него успешни, са само и единствено, верни на партиите хора или лоялните към определен таен кръг корпоративно-административни и олигархични зависимости. Поредните зависимости, от които се определя човекът начело, без да има значение, какво той предлага. Липсата на поле за битка на идеи, прави статуквото гарант за задържане на старите муцуни във властта. Завземането на ключовите властови позиции на старите кадри, облечени под нов бранд, води до отвращение и демотивиране на човеците, желаещи да участват в избори. Така битката е обречена завинаги.
Всеки дръзнал да се престраши и да участват в кампанията, осъзнава, че пътят му минава през статуквото на партиите и техните кукловоди. Машината за излъчване на победители не работи в полза на непослушните, а само в полза на „калинките“ и туристите начело на държавната власт. По този начин, гражданското общество никога няма да има възможност да излъчи свои представители в управлението на държавата. Затова моделът на „двупартийната монета“ остава да властва над политическия ни хоризонт. Въпреки, че ни агитират медийно, новите им политически марионетки.
България е готова за промяна
Промяната е необходима, за да продължим с развитието на обществото. След 30 години опит за демократизиране е време да се върнем към механизмите на изборите. Належащо остава търсенето на правилна форма за реализиране на властови механизми след реализираното ни правото на глас. Необходимо е да се обмисли и заложи нов път за достигане до кормилото на държавата. Време е да напишем длъжностната характеристика на следващия, която трябва отговаря на нашите бъдещи очаквания, да бъде човек, а не поредния спуснат медиен проект. Трябват ни хора със сърца!
Даването на правилните инструменти в ръцете на човеците е ключово, за да се погрижат за нашето общество. Да търсят решения, а не да гасят пожари, които сами те създават от некомпетентност. Да са конструктивни и да бранят интереса на родината. Да не са зависими от вътрешни или външни политическо-мафиотски, чуждестранни и национални корпоративни лобита. Защо това е важно? Защото когато всички са добре и те ще бъдат добре. Но в желанието да притежават всичко още днес, политиците оставят останалите хора без бъдеще и възможност за реализация. Затова ни трябват хора, които обичат родината и са готови да я поведат напред, заради принципи, а не пари.
България е пред прага на възможността да докаже, че с желание може и да има промяна. Но желанието и подкрепата са обречени на провал, ако първо не се промени методиката. Тя, която дава предимство на хората отрасли в статуквото и отгледани, чрез метода на купения вот, за да бъдат избрани на жълтите павета. Време е гражданската сила, да заработи работи за избора на човеци, а не за професионалисти политици. За тези извън зависимостите на прехода и „лапали“ от тъмните партийни каси, заработени с бюджетните пари на данъкоплатците.
Битката за свалянето на мутрите от политиката ще бъде спечелена скоро. Обаче, войната за бъдещето на България тепърва предстои. Нека бъдем разумни този пъти и да се стремим да печелим войната, а да развяваме байрака, когато сме победили в една изборната битка.
