Автор: Гавраил Гавраилов
В сърцето на Коджа Балкан има една по-романтична България. Традициите са живи и се предават през поколенията. Преди около двеста години войните между Руската и Османската империи принудили големи групи от българи да се преселят на север. Традиционно те се занимавали с отглеждане на овце в меките гънки на планината. Известни са като “ваяци”, заради характерния си говор. Придвижвайки се към Добруджа, те намерили подходящи терени за своя основен поминък и основали множество селища. Днес техните потомци развиват селски туризъм.
Голица
Извън глобализацията и туристическия интерес, село Голица е съхранило в голяма степен фолклора на ваяците – смесващ християнски ритуали с езически вярвания. Живата местна общност се събира най-тържествено на Петльовден (2 февруари), за да отдаде почит на стара традиция. В миналото турците събирали поголовен данък – взимали всяка година мъжки рожби от българските села, които превръщали в еничари. Легендата разказва как една година те се завъртели на Трифон Зарезан, когато местните хора празнували резитбата на лозята. Турците заплашили, че ще се върнат на следващия ден за момчето на конкретна местна жена, която била със своенравен характер и по-свободолюбива.
Рано на следващата сутрин жената заколила младо петле, а с кръвта му опръскала портата на къщата си. Когато турците дошли за момчето ѝ, видели кървавата диря и се спогледали озадачено. Не вярвали че майка може да убие детето си, но явно не познавали добре местните българи. Отминали къщата и цялото село, и повече не се отбивали за деца в Голица. Всяка година на празника, в която къща се е родила нова рожба, се коли петел и се вари курбан. По този повод в центъра на селото е издигнат единствения по рода си паметник на петела.
Из гъстите дъбови гори може да се натъкнете на стада свине, от местната Източнобалканска порода. Те са полудиви и не са опасни, ако не ги закачате. От тяхното месо се приготвят наденици и суджуци. Те са изцяло натурални, без добавки и консерванти, приготвени по стара ваяшка рецепта. Подобни стада има в целия регион – от Господиново до Веселиново. В горите расте и левурда, която се бере рано напролет и е първата зелена салата за годината. Друга характерна подправка е самардала. В Голица ще се ви нагостят и с парен зелник – изключителен кулинарен специалитет.
Козичино
То винаги е било изцяло българско и християнско село. Местните жители все още си го наричат със старото име Еркеч. През епохата на османското робство те били малък остров на българщината сред морето от турски селища в региона между Поморие и Руен. През Еркеч било опасно да се преминава и съвсем не се препоръчвало на турците да пренощуват там.
Само за три поколения, населението на Козичино се стопило над десет пъти. Но въпреки всичко традиците се почитат. Попитайте за баба Пандура – живата памет на селото. Тя все още произвежда домашна лимонада на стара немска машина. А етнографската сбирка в лимонадената ѝ къща е мечта за всеки един музей. Съхранени са много ваяшки носии, с характерните дълги вълнени косми и черно-червени десени.
Особено вълнуващ в Козичино е обичая Лазаруване. Само там той се празнува в два дни, като кулминацията на тържествата е по обед на Цветница. Тогава е и съборът на селото, когато може да се видят няколко хиляди потомци на старите еркечани, облечени в традиционните черни ризи и двойни престилки за жените. Те имат и характерни ястия, които се приготвят на празници – катък от козе мляко, пастърма и саздърма.
Аспарухово
В миналото по-известно като Овчага, днес селото до Чудните скали е популярно място за селски туризъм. Регионът е изключително красив, с непокътната природа, а кулинарните изкушения привличат. Трябва да опитате гъбена каша от млечница или домашна наденица от диво прасе в някоя от многобройните къщи за гости на брега на язовир “Цонево”. От старите ваяци са се запазили гостоприемството, съчетано с донякъде чепат характер.
Регионът е популярен с добре развит конен спорт. Характерна порода е източно-българския кон, свързван със старите ни традиции на конен народ. На хиподрума в Дългопол се провеждат всяка година състезания, на които се включват много участници от Североизточна България. А в музея на града се пазят ценни артефакти. Има легенда, че над село Рояк се е намирала столицата на атлантите. Ако искате просто да се любувате на природата в сегашно време – може да ловите риба, да тръгнете за гъби в гората или да отидете на спа до ловно стопанство “Шерба”, където има луксозен спа хотел. По пътя се отбийте през село Сава и попитайте за винарската изба. Там може да дегустирате хубаво червено вино с мезе от телешки суджук.
Калиманци
Селото възниква през 1829 г. след поредната война между руснаци и османци, когато с оттеглянето на руските войски, ваяци ги придружават на север. Повече от век то носело името Гевреклер, кръстено на местния бей, който притежавал чифлик в района.
Калиманци е сред най-интересните места за селски туризъм в района на Варна. В популярните обекти „Калимански хан“ и „Чифлика“ може да опитате от местната кухня. В района се предлага конна езда с еднодневни и многодневни турове. Конете са от източнобългарската порода – малки и жилави, много пъргави и издръжливи. Стопаните на конеферма „Номад Ендюрънс“ са потомци на първите заселници. Те отглеждат и крави, от които приготвят сирене и кашкавал.
В близост до фермата се намира село Доброглед, основано преди пет века. Там функционира интересна атракция – туристически комплекс с прабългарски шатри, където се живее в духа на Средновековието. Комплексът работи от май до септември. В съседното село Банево може да се отбиете в комплекс “Ваяците”, където да опитате домашни птици, приготвени пред вас.
Чернево
Едно от големите села в района на Суворово. Над него се намира комплекс „Барите“ – място за еко и кулинарен туризъм. За децата има много свободни пространства и интересни съоръжения за катерене и игра. Ако искате да се поразтъпчете наоколо, има маркирани еко пътеки сред гората, а от върха на хълмовете се откриват незабравими панорамни гледки. Чудесно място за риболов е язовирът в село Николаевка, разположен сред борова гора. Това е родното място на Петър Дънов, който също има връзка с ваяците.
В село Генерал Киселово има комплекс от две къщи за гости. Има и малка туристическа хижа с възможност за пренощуване на брега на едноименния язовир. Самото село е кръстено на героят от Тутраканската епопея генерал Пантелей Киселов.
Според някои сведения селата, основани от ваяци наброяват 58. В много от тях се развива селски туризъм. Сред тях са Зорница, Водица, Аврен, Здравец. Всички те са в Североизточна България. Може би просто ваяците са гостоприемни и в това се крие успеха им.
