Втората вечер от рок изживяването наречено Hills, of Rock, беше не по-малко запомняща се и разстърсваща от първата. Събитието, позиционирано на едно от емблематичните за града ни места Гребната база, нареди малката ни държава сред едни от най-атрактивните рок дестинации в Европа.
Вечерта, очаквано или не, беше вечер на любовта. Любов към музиката, любов към чувството на единство, не на последно място, любов към красивия момент, който ще се превърне в красив спомен.
Battle beast завладяха Main сцената и се превърнаха в новата любима банда на голяма част от посетителите. Финландската банда окопира вниманието на целия фестивал и беше изключително трудно решиш дали да се откъснеш от сцената, но пък имаше толкова много за гледане и най-вече за слушане. Българските ни любимци от MLYK! бяха не по-малко атрактивни и разстърсващи. Те имаха честта да предизвикат първото пого за вечерта!
Шоуто, което Dope направиха бе повече от феноменално. Бандата e създадена през 1997 година и вече над 20 години свири на сцена. Това е от значение заради самия им стил, защото група от този тип няма как да седи и тихичко да си свири на китарите – не, сцената е тяхна, публиката е тяхна, градът е техен. Те скачат, катерят се, а щом вокалистът свърши с изпълнението на китара, просто я метна във въздуха към бекстейдж персонала. В този момент публиката затаи дъх, защото наистина изглеждаше все едно китарата ще се счупи. Dope са в България за първи път, но с радост можем да кажем, че те са поредната банда, която се влюбва в българската публика и ще се завърне скоро. Вокалистът обеща още догодина да прелетят отново от Щатите.
Когато наближи времето Judas Priest да „забият”, пространството пред Main stage-а се напълни с толкова много хора, че нямаше място да мръднеш, да вдишаш или да си отпиеш от бирата. Когато си голям си наистина голям. Няма да споменавам от колко години са активна група, това би било неуважително към бандата, но от началото на кариерата им до сега няма грам разлика в изпълненията – енергията, зарядът и този хъс, който лъха от сцената. Да, песните бяха класически и любими на всички. Постоянно се сменяха костюми, в един момент вокалистът излезе с мотор на сцената. Всичко това беше в името на нейно величество публиката.
Това, което е най-хубавото на този тип концерти е, че хората се обединяват от любовта си към групата и се усеща , че с човека до теб, който виждаш за първи път, можете да се прегърнете и да headbang-вате заедно.
За финал на големите екрани се изписа “The Priest will be back” – дали? Силно се надяваме и всеки път ще очакваме и ще посрещаме Judas Priest с огромна любов!
Макар и много хора да вярват, че метълът е груба музика, това е крайно невярно и фестивалът успява да го докаже.
[wpseo_map id=“3554″ width=“400″ height=“300″ zoom=“-1″ map_style=“roadmap“ scrollable=“1″ draggable=“1″ show_route=“0″ show_state=“0″]
