Очевидно темата за инженеринга и презастрояването на гр. Пловдив, разрастващи се с прякото участие на неговите “управници”, са едни от най-глобалните проблеми, които макар и на фокус, се замитат ежедневно пред пловдивската общественост. Това, което тези дни мина мимоходом като тематика през пловдивските медии е проблемът със незаконното строителство, което се планира в двора на най-старата гимназия в България – “Димитър Благоев”(днес “Св.св. “Кирил и Методий”). Интересен факт, който малко пловдивчани знаят е, че именно в това училище са учили Левски, Вазов и Каравелов.
Именно по отношение на това училище и неговия архитектурен облик, днес пловдивската управа, в лицето на кмета Здравко Димитров и Общински съвет, целят поредния инженеринг за изграждане на нова учебна сграда в двора му за нуждите на ОУ “Княз Александър I”. Защо инженеринг? Това е една от опциите нещо да се строи непрозрачно, извън правилата за състезателност, конкуренция на проекти и естествено с цел разпределяне на едни пари към фирми от приятелския кръг на четирибуквието, което все още “управлява” града.
Изначално ми се иска да отбележа факта, че въпросната учебна сграда, която следва да се построи, попада в имот в обхвата на територия с културно историческо наследство със статут на групов архитектурно-строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж – Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив“. Тя е обявена за такава с протокол №5 /22.05.2000г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, утвърден от Министъра на културата. Разположената в имота съществуваща сграда на Първа мъжка гимназия „Александър І“, ул. „Хан Кубрат“ № 15, гр. Пловдив е обявена в ДВ бр. 20/1969 г, като Гимназия „Димитър Благоев“ за исторически паметник на културата с категория „национално значение“.
Този факт произтича от писмо № 395/13.02.1985г. на НИПК като Първа мъжка гимназия „Александър І“ е обявена за недвижим архитектурно- строителен паметник на културата. Съгласно чл. 59, ал.4 от ЗКН, ДВ бр. 19 от 2009г, обектът: Първа мъжка гимназия „Александър І“, притежава статут на архитектурна-строителна и историческа недвижима културна ценност с категория „национално значение“.
Въз основа на преглед на документацията на поръчката за визирания инженеринг, открихме, че са допуснати редица нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП), в това число заобикалянето му, които, ако не бъдат предотвратени, биха могли да накърнят обществения интерес, поради неефективно разходване на публични средства и поставяне в риск на съществуващата в имота сграда – недвижима културна ценност. По темата бяха изпратени открити писма както от Камарата на архитектите в България, така и от групата на общинските съветници на Демократична България до кмета, общинския съвет и областния управител.
В този контекст институциите в гр.Пловдив са сезирани със следните незаконосъобразни действия в процедурата:
1. Незаконен инженеринг на сграда в границите на недвижима културна ценност;
2. Заобикаляне на закона чрез възлагане на проектантски услуги по устройствено планиране, обемно-устройствено проучване, инвестиционно проектиране и авторски надзор, ведно със строителство на сградата, оборудване и обзавеждане, с излагане на несъстоятелни мотиви за невъзможността за разделяне на предмета на поръчката и подвеждане на четирите дейности под обект „строителство“;
3. Недопустимо възлагане на строителство преди да е проведена устройствената процедура и изяснено инвестиционното намерение на възложителя, съгласувано с компетентния орган и приключващо с негово становище – НИНКН и министъра на културата. Дейностите по устройствено планиране и инвестиционно проектиране обуславят и предопределят строителството, а не обратното. Недопустимо е да се възлага строителство без успешно да са изпълнени тези проектантски дейности, особено когато се касае за обект в границите на недвижима културна ценност;
4. Предвидено възлагане на проектантски дейности на участници без необходимата техническа правоспособност – строители;
5. Нарушаване на принципа за осигуряване на свободна конкуренция – възпрепятства се възможността на правоспособни лица проектанти да участват самостоятелно в процедурата и да представят оферта за изпълнение на дейностите по устройствено планиране, инвестиционно проектиране и авторски надзор;
6. Не са осигурени гаранции за ефективно разходване на публични средства – строителството се възлага „на сляпо“, без да са изяснени конкретните изисквания към сградата, количества и стойности;
7. Нарушаване на принципа за публичност и прозрачност – с възлагане на дейностите по устройствено планиране и инвестиционно проектиране на инженеринг се възпрепятства отразяването на позицията на гражданите и на професионалистите спрямо общественозначима сграда в територия с културно – историческо наследство;
8. В методиката за оценка на офертите на участниците липсват обективни качествени показатели. Обективният показател в комплексната оценка – „Ценово предложение“, е и с по-малка тежест (40 %) от показателя „Предложение за изпълнение на поръчката” с тежест 60 %, който е изцяло субективен, описателен и не е в състояние да оцени офертата на участниците за качеството на предлаганите проектантски услуги и строителството. В състава на този показател са включени единствено организационни под-показатели, а предложенията на участниците следва да се представят в стил есе на тема: „Как се проектира и строи“:
– Предложение за концепция за съдържание на инвестиционния проект, организация и изпълнение на проектантската задача;
– Предложение за технологична последователност и продължителност на строителството;
– Предложение относно организацията на строителната площадка;
– Предложение за ресурсно обезпечаване с работна сила (работници), механизация (строителни машини и автотранспортни средства) и строителни продукти на изпълнението на строително – монтажните работи в предмет на поръчката;
– Предложение за контрол върху сроковете за изпълнение на дейностите по проектиране и строителство.
Когато се възлагат поръчки за общественозначими обекти и такива, свързани с недвижими културни ценности, от първостепенно значение е офертите на участниците да бъдат селектирани действително с оглед предлаганото качество на изпълнение.
9. Липсват основни и важни изходни данни и информация в документацията на поръчката, цитирани в заданието за проектиране като приложени, и съществени за изготвяне на оферти – подробен устройствен план, виза за проектиране, акт за собственост, скица на имота от СГКК, ситуационен план – план за регулация, план на подземната инфраструктура, цифров модел на кадастрална карта и др.
възлагане на строителство, оборудване и обзавеждане на нова училищна сграда в границите на недвижима културна ценност, преди въобще да е изяснено допустимо ли е от устройствена гледна точка да се извърши новото застрояване и при какви условия, преди да е изяснена инвестиционната идея и преди да е конкретизирана в инвестиционен проект, чрез който да е възможно остойностяването на строителните дейности. Още по-неприемливо е такова възлагане, когато се извършват намеси в територия с културно историческо наследство, преди да са проведени всички съгласувателни процедури по Закона за културното наследство (ЗКН), които са задължителни, предопределят строителството и дават ясна рамка на допустимите дейности.
Заданията за проектиране, устройствените планове, техните изменения, специфичните правила и нормативи към тях и инвестиционните проекти – за единични и групови недвижими културни ценности, в техните граници и охранителни зони, се съгласуват с министъра на културата.
Изводите от казаното са няколко:
На първо място, начинът, по който се подхожда в настоящата процедура, неглижира всякакви правила в устройственото планиране и инвестиционното проектиране.
Второ – възмутителен по своята арогантност е предвиждането на инженеринг от Община гр. Пловдив спрямо обект, който следва да се изгради в пространството на сграда от национално значение и исторически паметник на културата.
Трето – реализацията на подобни обекти сочи практика на неприкрита непрозрачност, безконтролност и заобикаляне на закона. Липсата на внимателна и подробна проверка на казуса и прецизна оценка на неговите детайли, с цел най-вече скоростно да се усвои незаконосъобразно публичен ресурс, въпреки всички нормативни правила, за пореден път поставя в риск недвижимото културно наследство на гр. Пловдив.
Иска ми се да завърша с няколко въпроса. Отново ли ще погледнем в страни, отново ли ще се направим, че не виждаме заветите на Левски, Вазов и Каравелов!? Докога поведението на пловдивчани ще е от типа – “да това е важно, но не е мой проблем, ето там някой нещо прави, бунтува се – може би той ще свърши работата, но в крайна сметка те ще си правят каквото си искат”? Кога ще кажем на бетона “не” – заедно, заради децата ни, историята и културата на предците, заради въздуха и изсичаните ежедневно дървета в този вековен град!
Живеем в бетонената джунгла на момчетата от спортното и автото, на еднокнижниците – никога не докоснали Вазов, а и дори “не ги виждаме”! Докога?
