Често сме чували, че България е държавата на абсурдите или Абсурдистан и истината е, че няма как да не се съглася. В много отношения, в милата ни татковина се случват неща, които няма как да си обясним, които се чудим и маем как изобщо се позволяват или как се котират. В много отношения, ние сме народ, който издига на пиедестал простотията, зрелищата, които иначе псуваме. Социалните медии, телевизиите, видео каналите, блоговете и сайтовете допринасят за тази експанзива на посредствеността, а ние я обливаме с нашият емоционален и дигитален трафик. Да, нека поговорим за тези абсурди.
През последната седмица Гинка Върбакова се превърна в най-желаната жена в България, засенчвайки всички миски и плеймейтки. Че кой не обича милионерки? Пък и нея не са я снимали от крив ъгъл. Сигурно обажданията, писмата от тайни, и не толкова, почитатели и цветята пред прага ѝ са се увеличили десеторно. Но Гинка не е глупава. Тя мъж българин няма да си хване. Все пак сме в Евро председателство. СлучаЕност? Не мислА! Жалко, защото мнозина българи с нескрит ентусиазъм и надежда създадоха безброй семинари „Намери твоята Гинка в живота“, стартъп лекции и срещи, посветени на парите и любовта, или на любовта и парите, или на парите в любовта… После разправяйте, че Зъкърбърг налагал цензура във Facebook и триел лъжливо съдържание. Колеги журналисти, време е да замълчим по този повод и да не мрънкаме като ни блокират. Между другото, блокадата взе прелом и нападна и останалите граждани. Зуки… Зуки…
Но е факт, че когато промените завладяват държавата, народът твори. Отчупва от черупката и показва своята ирония по най-креативния и забавен начин. Плеядата от карикатури залива интернет и скоро няма да спре. Защото понякога насмешката доказва по-явно и от най-сериозния протест дереджето, в което попадаш. Пък и се вижда, че от протести файда нулева. Ние скандираме, но офшорките и държавните институции не можеш ги пребори. Или както се цитира в една небезизвестна песен:
„Понеже животът е достатъчно абсурден,
а смъртта има последната дума,
винаги трябва да посрещаш финалната завеса с поклон.
Забрави за греха си – дай на публиката усмивка,
Наслаждавай ѝ се – така или иначе това е последният ти шанс.“
Но да се върнем на Гинка. И тъй като сме пловдивска медия, бързам да успокоя милите си съграждани, които четат и се чудя какво ги засяга тях Гинка и ЧЕЗ, като ние от години си протестираме пред EVN (пак безуспешно), че си имаме и майненски еквивалент. Нали не сте забравили за Анка – препъни камъка на площади? Може да имат родствени връзки. Все пак Пазарджик и Пловдив са близо едно до друго. Едната изкупува, другата стопира. Само където Гинка е явна (цитирам: Да, аз съм крайният купувач“), а Анка – тя може да е всеки един от нас и в същото време никой от нас. Брех, че хубаво! Тази супер сила и аз я искам – да съм когото пожелая.
И докато двете дами се занимават с бизнес, други представителки на нежния пол като Наталия Кобилкина, Мис Тигрови и подобни ни учат на сексуален живот. Обаче пред парите дори сексът мълчи. Съжалявам дами, пачките изместиха бананите.
Все по-странни образи се пръкват в нашето ежедневие и, щем или не, стават модел за подражание, получават реални или метафорични титли на „най“, „мис“, „мистър“ и т.н. както по телевизията, така и в интернет. От фъфлещи и ревящи по клиповете, от малолетно разсъбличащи се, се превръщат в модни икони, певци, писатели, които са прочели толкова книги, колкото са и написали и в идоли на младите. И няма как да не се запитаме – какъв е тенденсът (модерна дума), който се гони и търси от обществото? Трябва ли да се правиш на клоун, за да придобиеш популярност, защото клоуните от Cirque de Soleil трудно ще ги стигнем, и с простотия ли трябва да вадим пари? И не на последно място се чудим точно тази простотия ли ще е водещ фактор в една иначе богата на история държава, бъдещ представител на културна европейска столица, или хуморът и интелектът на българина, който сме сигурни, че притежаваме, може би повече, отколкото сами си вярваме, ще пребъде и ще отстрани всички тези паразити, които петнят името на родината ни и ни карат да се срамуваме? Изборът е ваш!
Следва продължение…