Представителите на фейсбук групата „Да защитим Бунарджика от незаконното строителство” и фейсбук страницата „Хълм Бунарджик“ изкараха официалното си становище относно бъдещото вероятно преместване на билетната каса от Пощата на върха на хълма. Ние и преди сме споделяли тяхното мнение безпристрастно и без авторска намеса, ще го направим и сега. Техните въпроси и препоръки може да видите в текста долу:
До министъра на МОСВ
Нено Димов
До министъра на МК
Боил Банов
До директора на НИНКН
Даниела Джуркова (Красимир Тодоров)
До кмета на Община Пловдив
Иван Тотев
До кмета на район „Централен”
Георги Стаменов
До гл. арх. на Община Пловдив
Юлиана Петрова
ПРИЗИВ ЗА ЯСНОТА И ОТГОВОРНОСТ
от членове на фейсбук групата „Да защитим Бунарджика от незаконното строителство” и фейсбук страницата „Хълм Бунарджик”
относно намерението на Община Пловдив да постави на Бунарджика (Хълм на освободителите) металния павилион, който изпълняваше функцията на информационен център до Централна поща
Уважаеми дами и господа,
Обръщаме се към Вас, за да споделим притеснението си и да Ви призовем за отговорно и уважително отношение към едно от тепетата- символи на Пловдив.
В медиите се появи новина, че Община Пловдив възнамерява да постави на Бунарджика информационния павилион от Централна поща и той да функционира, като кафене, което да бъде управлявано от „Старинен Пловдив”.
„Предложихме да се определи зона за търговия от 200 квадратни метра, която ще мине през общински съвет и за одобрение през НИНКН. Определено е място в зоната на обръщалото на бъдещото влакче под самия връх, разкри днес кметът Тотев.
Идеята е е горе да бъде качена конструкцията на информационния център, който беше до Пощата. Той ще е под управление на „Старинен Пловдив”, които, по думите на кмета, вече имат опит с търговските обекти. Инфоцентърът ще се стане кафене. Той ще замени функцията на малкия бюфет от миналото, за който не се намери частен стопанин. Общината ще го запази и почисти, като не се отказва от идеята да търси желаещ да го разработи като кафене, въпреки двата неуспешни опита досега.”
„Пловдивчани ще видят разликата още идната пролет, когато до върха ще тръгнат редовни курсове с атракционното влакче. Кметът съощби, че ЕСУТ е приел предложението Туристическият информационен център, който беше на площад „Централен“ да се позиционира на обръщалото между дърветата в подножието на мемориалния комплекс, където ще обърща влакчето. Предстои предложението да се разгледа от НИНКН. Ако бъде одобрено напролет кафенето ще е отворено и ще се управлява от Старинен Пловдив.“
Бихме желали да изясните публично следните въпроси:
1. Кой конкретно е автор на тази идея?
2. Посочете конкретните мотиви от естетическа, практична и законно-правна (нормативна) гледна точка, с които е входирано това предложение и е одобрено от ЕСУТ Пловдив?
3. В коя зона по новия План на управление попада точното местонахождение на предложението да се определи въпросната „зона за търговия” и да се ситуира в нея павилионът с тези габарити?
4. Известно ли е на администрацията, че има йерархия в документите по управление на тепето и всичко допустимо като намеса се съдържа в режимите за обявяване за защитена природна забележителност и в Плана на управлението и?
5. Извършена ли е предварителна проверка от вносителите и ЕСУТ какво точно е допустимо за отделните зони на тепето според режимите за опазване и новия План на управление, преди администрацията да позволи свободни идеи да се тиражират в публичното пространство и да се одобряват в угода на нечии лични желания и визии?
6. На какво основание „Старинен Пловдив” ще управлява кафене в ПЗ Бунарджика?
7. Обсъждана ли е подчертаваната (повече от десетина години) нужда тепето да се управлява от отделно специализирано звено? Какви са резултатите от тези обсъждания?
8. Горе под монумента има сграда, която е била бюфет, и Общината имаше намерение отново да върне тази й функция. Имало е търгове без проявен интерес. Каква е била причината за провала на търговете? Какви точно са били условията в тях и по какъв начин са били оповестявани?
Същевременно станаха известни и намерения от страна на „Полинеро” за същия бюфет. Собственикът не е запознат с това, че е имало търгове. Очевидно не е запознат и с дейностите, които се допускат. За това говори абсурдната му идея за концерти на върха.
9. Новият План за управление на Бунарджика (макар и без видим подпис на министър и дата на приемане) е наличен онлайн. Това дава възможност всеки загрижен гражданин да погледне сам и да си направи изводи. Тук е мястото да попитаме на коя дата е обнародван в ДВ и е влязъл в сила планът? Доскоро проектът за новия План за управление бе в сайта на МОСВ в сектор„Планове за управление на защитени територии в процедура”. Към момента е премахнат от там, но в сектор „Планове на защитени територии влезли в сила” линкът за Бунарджика отваря стария План за управление от 2003-та г.
Очакваме от институциите конкретен и изчерпателен писмен отговор на горните въпроси на имейл адреса ни, както и публично, чрез медиите.
Считаме за абсолютно наложително редовно и при всяка тема за Бунардижка да се изяснява публично какво е допустимо и какво не за всяка негова зона. С образователна цел за всички пловдивчани и най-вече с цел опазване на тепето и внасяне на реализъм в инвеститорските мечти и административните фантазии по отношение на Бунарджика. Крайно време е да стане ясно на всеки, че става дума за Защитената природна забележителност и Културен паметник на градинското и парковото изкуство. Всяка намеса в него би трябвало да е с цел защита и опазване, а не комерсиално развитие, атракции и бизнес. Никой не изкачва Мусала или Еверест, за да седне в заведение. Мотивацията е изживяването, изкачването, досегът с природата и самата гледка от върха.
За нас е недопустимо някой по своя воля да наложи НОВА ДОПЪЛНИТЕЛНА зона за търговия на върха, да качи естетически и габаритно нетипичен обект с цел търговия и да остави на втори план ЕДИНСТВЕНИТЕ допустими за това начини, а именно ремонт на определени за целта НАЛИЧНИ сгради.
Прилагаме 13 снимки с извадки от Плана за управление на Бунарджика, които показват главните режими на тепето, границите и функционалното предназначение на всяка една зона, какви дейности се допускат и забраняват в тях. При внимателно разглеждане се вижда, че са посочени и местата, на които се допускат преместваеми обекти (с габарити до 10 кв.м., а не 200 кв. м.) Макар че тези обекти също са заложени в новия план неправомерно, те съвсем не са под върха.
С уважение:
Пенка Попова- художник
Мария Каравланова- художник
Елена Генчева – инженер
Петранка Владимирова – архитект
Станимир Шаламанов- ландшафтен архитект
Донка Янкова
Димитър Петков – инженер
Георги Стойчев- биотехнолог
Константин Бобоцов – инженер
Станимир Навущанов – режисьор
Константина Пехливанова – архитект
Калина Райчева – ландшафтен архитект
