Графитите се зараждат около 70-те години на миналия век в САЩ, като част от уличната култура в гетата. В основата си те са представлявали форма на протест и вандализъм. Жителите на гетата в големите американски градове са изписвали имената си или името на престъпната група, в която участват. Днес графитите са част от изкуството. Графит е рисунка върху стена, ограда или друга част от градската архитектура, без значение дали е със спрей или боя.
Надписът „Локо София”, който двама служители на Софийската опера надраскаха върху паметника в Хирошима, освен оскърбление към културата и историята на Япония, е и повод за доста дискусии в медийното пространство. Графити художниците често биват бъркани с хора, извършващи подобни хулигански прояви. Всъщност едните и другите нямат нищо общо. Водени от желанието да разграничим двете действия се свързахме за коментар с Димитър Механджийски-Stern, който е един от най-известните представители на графити художниците в България. Ето какво сподели той:
„Надписът „Локо София” няма нищо общо с графитите във вида, в който са се зародили. Такива надписи са по-скоро проява на футболно хулиганство. Сред българските графити артисти няма много, които да са фенове на футболни отбори. А тези, които имат такива пристрастия, вкарват името на отбора в своите картини. Не го правят като вандалска проява, а като част от своето изкуство.”
Оказва се, че подобни прояви пречат на графити изкуството не само, защото артистите са бъркани с вандали.
„Тези надписи не се появяват само на чисти стени. Много често се появяват и върху рисунки и картини от уличното изкуство. Случвало се феновете на даден отбор да надраскат имената на отбора върху графит само, защото цветът му кореспондира с цвета на конкурентния отбор. Обикновено това са младежи и деца, без значение дали са футболни фенове или не.”- допълва графити художникът Димитър Механджийски- Stern.
