Виктория Динкова Vick е познато лице от родната клубна сцена. Музиката ѝ носи бунтарския дух на новото поколение. Тя е алтернативна, модерна и много истинска. След като направи изключително представяне в „Гласът на България”, където стигна до финал, тя е все по-разпознаваема и харесвана. Проектът Vick, създаден от нея и Георги Георгиев от група „Остава”, е част от семейството на инди лейбъла Homeovox Music, дал началото на кариерата на групи като Hayes&Y, Bears And Hunters и Jin Monic. След като миналата година ви запознахме с нея, сега ви срещаме отново, за да ни разкаже за новия си сингъл „Not Alone” и всичко случващо се около самата нея.
-Здравей, Вики. Преди няколко дни излезна видеото към новия ви сингъл „Not alone”. Разкажи ни повече за проекта.
Създадохме песента преди две години, след като излезна “Can’t Handle”, а малко преди края на „Гласът на България” я записахме. Музиката е дело на Георги Георгиев от „Остава”, текстът е мой, а клипът отново е на Рая Радичкова, която направи видеото и на „Can’t handle”.
-И двата ти авторски проекта засягат силни емоционални теми. Споделяш недоизказани истини за обществото ни. Това ли е целтата ти?
Не съм се замисляла никога над това. Аз съм много емоционален човек, преживявам емоциите си през музиката, това винаги е било основата на живота ми. Може би се получава така, защото в музиката и звуците намирам своя дом. И когато ми е тежко, и когато ми е весело бягам там.
-Откъде черпиш вдъхновение за музиката си?
Аз съм много емоционален човек и се вдъхновявам от неща, които са ми се случвали. Имам чувството, че не мога да се повлиая от каквото и да било. Винаги виждам нещо, което е много различно от всичко, което съм слушала или сме правили преди това.
-Носиш бунтарския дух на новото поколение. Какво от миналото искаш да пресъздадеш в музиката си? Кои, според теб, са неостаряващите принципи в музиката и в живота?
В чисто човешки аспект, много бих се радвала да се предава желанието за живот и за любов. Осъзнаването, че сме заедно и всъщност се обичаме. Харесвам ретро звученето. Музиката от 60-те и 70-те години, а често ми се случва да харесам и нещо от 30-те. Според мен, ако бъде смесено с модерно завучене или със такова идващо от човека, вътрешно, импулсивно и интинктивно, би се получило много красиво. Аз бих продължила линията на блуса, до някаква степен вълната на rock аnd roll-а и мелодичния джаз.
–Vick е общ проект с Георги Георгиев от „Остава”. Как се събрахте и създадохте групата?
Стана съвсем спонтанно. Запознахме се преди пет години във Варна и след няколко разговора и излизания на сцена решихме, че е по-добре да сформираме банда. За участията, които ни предстояха, беше по-добре да излезнем под съпровод на банда.
-Как започна музикалният ти път?
Започна преди около осем години, бях на 14-15 години. Случи се на един рожден ден вкъщи. Превключвах музиката, защото не понасях избора на моите приятели. Запуших си учите, седнах в средата на стаята и започнах да пея една песен на Nickelback, за да мога да чувам друга музика. Когато си отворих очите всички бяха замлъкнали, накараха ме да започна уроци, нещо, което винаги съм искала. След една седмица така се завъртяха нещата, че станах вокал на една рок банда, по-късно на друга. Имахме участия във Варна, после реших да се преместя да живея в София, там се запознах с Жоро и създадохме Vick.
-Преди няколко месеца участваше в „Гласът на България”, където направи сериозно впечатление. Стигна до финал. Какво ти донесе форматът?
Донесе ми емоции, екстремност, а след това щастие и спокойствие. За мен беше нещо интересно, нещо ново. В началото изпитвах притеснение, после си засмукан и нямаш време да мислиш какво ти се случва. Преживяваш емоция след емоция, снимките понякога са по дванадесет часа, беше интересно и полезно. Много се радвам, че реших да участвам и заради всички хора, с които се запознах.
-Как виждаш себе си в бъдеще? До къде мечатaеш да стигнеш с музиката?
Желая емоцията да продължава, да не спираме да творим. Пожелавам си щастие, спокойствие и забавление на сцената. За това лято си пожелавам да успея да отида на плаж и да съм заедно с хората, които обичам.
-В момента учиш „Музикална педагогика” в Софийски Университет „ Св. Климент Охридски”. Смяташ ли да се занимаваш професионално с това?
Още не съм решила твърдо! Главното, което ме интересува е самата музика. Може би, когато завърша, ще преценила.
–Готвиш самостоятелен албум, кога да го очакват феновете ти?
Надяваме се до края на годината да е готов. Имаме шест песни, които трябва да запишем, така че продължаваме напред.
-За финал пожелай нещо на нашите читатели?
Пожелавам ви едно прекрасно лято. Опитайте се да сте спокойни, да обичате себе си и другите около себе си.
