След като ви разказахме за последния оазис на българското черноморие, сега е ред да ви направим част от емоцията, която всеки нов Орк изпитва, попадайки в този Оазис. Plovdiv Town има свой представител в света на „митичните“ същества от Orca Town. Този типичен представител на пловдивската фауна, за който биченето на айляк е религия, попадна на неизвестно място, за да преживее съвсем ново усещане и създаде нови спомени.
Морето и лятната ваканция са от онези моменти, в които създаваме най-красивите си и приятни спомени. Те се превръщат в тайни кътчета на подсъзнанието, в които се връщаме, когато имаме нужда от баланс в ежедневието си.
Представяме ви ретроспекция на престоя му в Orca Town, от която сами ще разберете защо той е толкова впечатлен и омагьосан от мястото. Предупреждаваме ви, че може да поискате и вие да станете Орк, да си стегнете багажа и да „опрашите” за мястото, в което шансът да ви стегне шапката е невъзможен. Ето неговите впечатления:
Ще ми бъде трудно да опиша накратко преживяното само в една статия, но ще се опитам.
Ден 1-ви: Пристигане и пускане на котва
Неделя (29 юли), следобед към 16:00 часа, малко преди да падне слънцето и хората да закрият морето за уикенда, аз се намирам в Orca Town. Казват ми да търся Чиката, така и правя. Срещаме се и той ми казва: „Намираш си местенце и разпъваш палатката. Тук е хладилникът, кухнята… оправяй се“. Успявам да си намеря готино местенце, което е хем на слънце, хем на сянка под иглолистното дърво. Оглеждам се и си мисля: „Страшно място”. Опъвам палатката, настанявам се и идва въпросът: „А сега какво да правя?“. Сам съм на морето сред някакви Орки, които не познавам. Задавам си въпроса: „Абе аз къде попаднах? Дали не трябва да се прибера в Plovdiv Town и в сряда да се върна с цялата компания?“ Карай… решил съм го, ще остана! Нека да видим колко интересно може да е, а и честно казано това е първият път, в които съм сам на море. Всичко това е ново приключение за мен. Решавам просто да се пусна по течението, да се слея с обстановката и сприятеля с „местното племе“.
Небрежно се опъвам на хамака и започвам като една типична майна да бича айляк. Неделя вечер е! Следвайки общо приетото виждане, че неделята е за почивка, си мислех, че ще е тиха и кротка вечер. Е да, ама тук не е съвсем така. Има лека музика, хората си казват от време на време наздраве, естествено и аз се включвам.
Задремал съм на висящата мрежа и около три часа се събуждам и какво да видя. Купонът е във вихъра си, орките се „разцепват”. „К’ви сте вие бе хора, откъде сили”– мисля си. Искам да отбележа, че всичко е в рамките на културното. Просто настроението е на макс. В пет часа разбрах, че това е най-студената част от вечерта. Нямах търпение да се покаже слънцето. Надничах през цялото време през „вратата”, за да видя колко време остава, докато слънцето сънено се подаде на хоризонта.
Ден 2-ри, понеделник: Запознаване с Орките
За какво се сещате, когато чуете Орки? Едни грозни, страшни и агресивни образи, поне масово изграденият образ от филмите и игрите е такъв. Ако и вие си ги представяте така, ще трябва да ви разочаровам, защото грешите. Тези Орки казваха „Добро утро“, питаха ме „Как спа?“ и на всичкото отгоре ми предлагаха домашно приготвена баница. Отново съм объркан. Някакъв културен шок изживявам. И отново си задавам въпроса: „К’ви сте вие бе хора?“.
Играят шах и табла под дебела сянка, на не повече от 100 метра от водата. От време на време отскачат до плажа като най-тежкото, което носят със себе си е кърпа. Джапанки? Чехли? „За какво са ни, та ние сме приятели с камъните“. Да, никой не носеше. Пускам се и аз така. Уааау, страхотен кеф. Бързо и аз се сприятелих с малките неудобни камъчета. „Приеми го човече, не може всичко в този живот да е удобно и по твой вкус. Нагласяш се, променяш се, адаптираш се и не спираш да се бориш с тези неща.” – от камъните на пясъка, към камъните на живота. Философски поглед над нещата от един обучаващ се орк.
Тези размишления няма как да минат без: „Боса по асфалта минавам, знам че няма мода такава – просто детски навик още в мен живее“. Роси Кирилова знае за какво говоря, надявам се и вие.
Оказва се, че хората тук бързо се сприятеляват един с друг. По-малко от 24 часа съм при тях, а вече познавам почти всички. Окей, има и такива, на които не знам имената, но това въобще не ни спира да си говорим, смеем и шегуваме. Густо майна! Освен забавно, приятно и лежерно, понеделнишкото утро е и работно. Да, орките работят. Един от тях се занимава със SEO (search engine optimization), друг е икономически анализатор към престижна компания, трети поддържа онлайн магазини.
„Дисциплина, постоянство. Всичко е до нагласата. Трябва да си готов да се изолираш и да си свършиш работата. Не е трудно, свиква се. От няколко години работя така, дори зимата успях да го комбинирам с каране на ски. Извън комфортната зона си, но така научаваш неща за себе си и на какво си способен. Жертваш стола и бюрото в офиса, за сметка на това, което търсиш.“- споделя с мен Мето Менко, който е икономически анализатор.
Менко е нова дума в жаргонния речник на Орките, пови се на четвъртия-петия ден и означава човек, който може да „менка” работното си място и в същото време да си върши работата.
От 14:00 до 16:00 следобед бяха културни. Нямаше музика, всичко бе тихо и спокойно. Като затишие пред буря. Иначе казано – орките бичиха айляк мощно. Всички хубави неща се случват под звездите. За първи път през живота си имах възможността да си взема душ точно под звездите. Пясъкът, боровите иглички и звездите наоколо образуваха перфектното 3 в 1- неочаквано добра комбинация! Малко по-късно сценарият от предходната вечер се повтаря, но отново имаше какво да ме изненада. Пийващи орки играят шах през нощта… и то без да се лъжат. Леко се ядосват един на друг, но всичко в рамките на спортния дух.
Новият ми надуваем дюшек спадаше и предната сутрин се събудих доста крив. Затова тази вечер реших да използвам мрежата с матраците. Блажено удоволствие! Цяла нощ под поривите на морския бриз. Събудих се отпочинал, удоволствието е максимално.
Ден 3-ти, вторник:
Към 08:00 часа, някъде над дърветата изкача Райчо и се събуждаш от жегата в палатката. Отнякъде изскочиха три мацки. Не ги бях виждал до тогава. Оказа се, че не са новодошли, просто не се бяха задържали много в Orca Town. Пия кафе, ровя си в лаптопа и слушам поредната им лятна история. Party animals! Помним, обещали сме да разкажем техните истории. И това ще се случи, съвсем скоро.
Третият ден премина като предходните два. Вечерта имах удоволствието да говоря с някои от старшите Орки и да разбера как са създали този последен оазис на българското черноморие. Седнахме веднага след плажа, беше още светло, а комарите ни изпиваха кръвчицата. Не им обръщахме внимание. Бяхме над нещата! Но и ние не им оставахме длъжни, мъчихме ги с бира.
Предвид ситуацията с надуваемия дюшек, си избрах да легна на терасата. Усещам, че се чувствам много по-свободно. Всяка сутрин се събуждам с различна хубава гледка, щеше да е прекрасно ако ги нямаше колите. Въпреки това си изкарвам жестоко. Лека по-лека започвам да обръщам внимание на малките неща, които ме радват и ми носят удоволствие. Какви са тези неща ли? Това са летният бриз, ходенето гол (по бански) и бос навсякъде. Разбира се и момичетата по бански, които нямат притеснения и скрупули да си ходят така. Всъщност, този ден осъзнах, че повече от половината ми багаж, които бях взел, не ми бе нужен. Няколко чифта бански, кърпа и нещо за по студените вечери се оказаха достатъчни.
Ден 4-ти, сряда
Моите хора трябва да дойдат днес. Тормозя ги с оркси снимки и клипове от ден първи. Най-накрая ще могат да видят, аджеба, за какво става въпрос и защо съм толкова вдъхновен. До обяд гледам да си свърша планираната работа за деня, за да може да съм свободен след това за парти с тях. Лека полека, градчето започва да се пълни. Нови орки идват на талази. Като във „Властелина на пръстените“. Всички опъват палатки и хамаци за спане… ей там в гората, след края на пясъка. Дойдоха! Смея да твърдя, че първоначално изживяха лек културен шок, когато видяха къде ще прекарат следващите пет дена от почивката си, но пък за сметка на това нищо не казаха. Опънаха палатките и се запътихме към плажа. Чип, чип. Няколко часа по късно, вече не мога да позная мястото. Май се очертава да стане купон… Седим на пясъка почти до залез слънце. И колкото и айляк да ви звучи всичко това, имахме един голям проблем – какво ще вечеряме. Да, приятели, храната по тези земи е кът. Хапване, пийване, приказки и газ по баровете да учим техните правила. Попадаме на ретро парти, музика от 80-те. И като всяка първа вечер всички се раздаваме на макс, като от време на време виждаме някой Орк, който ни поздравява. Яко нали?
Нашият пловдивски Орк е толкова впечатлен от изживяването си, поради което има много какво да ни разкаже. Още утре сутрин ще ви запознаем с втората част от неговата история.
Очаквайте продължението…
