Аз съм дете на Прехода, израснало в консервативен дом. По-голямата част от детството си, а и от юношеските си години, прекарах под опеката на Баба ми – върла комунистка, неспираща да говори за онова хубаво време от около педесет години, когато за 10-15 стотинки е можело да си купиш баничка с боза. Израствайки на място, където Тодор Живков и цялото БКП бяха свещени национални герои, беше особено трудно да разбера смисала на юлското утро, значението на свободата (Та, нали аз си я имах!) и лозунга „Прави любов, а не война”. Днес, въпреки че живеем във времена, в които свободата е нещо естествено и логично, а повечето от нас, младите, не познават ограниченията на тази диктатура, празникът придобива огромни размери и широка популярност.
„Джулая” се заражда през далечната 1986 година съвсем тривиално, без идея да стане масова традиция. На 30 юни във Варна се събират около 10-12 души да посрещнат заедно изгрева, двама от тях в отпуск от казармата, а трети има рожден ден. Мястото е една поляна в Морската градина близо до Първо районно, която и до днес се нарича Джулайската полянка. Така, постепено, с всяка изминала година, хората посрещащи изгрева точно на 1-ви юли на морския бряг стават все повече. Той се превръща в място за обмен на идеи, разговори и музика, обединяващи хора с еднакво виждане за света.
Днес Джулай морнинг е далеч от първоначалният си облик. Дългите коси вече не са забранени, дори са модерни. Но макар позволението да слушаме каквато музика си пожелаем и да изразяваме свободно себе си, той още има смисъл!
Свободата! Да, днес сме физически свободни, общуваме с целия свят, пътуваме навсякъде, бързо, лесно и комфортно. Изглежда, че всичко ни е наред, но дали е така? Свободни ли сме наистина? Днес, повече от всякога, хората се чувстват притиснати и затворени в капана на ежедневието, на чакащите сметки за ток, вода, парно, лизинг, наем. Затваряме се зад стени от материални придобивки, понякога ненужни, и започваме да се оглеждаме за изход от затвора. От оковите на собствените си предразсъдъци и очакванията на обществото – какви трябва да бъдем, как да изглеждаме, как да се държим, как да се чувстваме. И някак си, замисляйки се над ситуацията и липсата на лична свобода, се оказва, че Джулай морнинг не ми е толкова чужд, идеята съвсем не е загинала, просто се е видоизменила.
Всички имаме нужда от своя Джулай морнинг, от място, където ще сме тук и сега. Няколко часа, в които ще сме само ние и приятелите ни. Време и пространство, в които да забравим личните си войни и да „правим любов” с душата си и вътрешните си копнежи, а може би и с любимия човек. Миг, в който да почувстваме с всяка клетка на тялото си думите на Uriah Heep : „Там аз бях в юлска сутрин, за да търся любов, с магията на новото зазоряване и с прекрасното Слънце”.
Скъпи читатели „Правете любов, а не война” и ни разкажете за вашия Джулай морнинг, за този, който никога не бихте забравили. Очакваме вашите снимки и истории.
