10 години след великото изказване, дюнерът продължава да бъде основен фактор в опазването на националната сигурност на България.
Дюнерът не само ни пази от тероризъм, но и побратемяна нашите народи. Особено това явление можем да забележим в Пловдив. Няма как да не преминете през главната улица на града, без да видите опашка от желаещи да хапнат дюнер.
Най-впечатляващите опашки се организират в тъмната част на денонощието, когато млади пийнали хора искат да „боднат“ дюнер. На опашката имате възможност да се запознаете с различни култури, да научите думи на чужд език или да си изядете качествено боя.
Но как бихме преживяли, ако ни затворят любимият дюнер?
Революция разбира се! Но каква точно не става ясно. Дали агресивни тълпи от млади хора и собственици на дюнер ще протестират. А виждайки начините на протест в арабския свят, по-скоро е възможно да извикат танковете. Дано вече да има повече от два в наличност на армията.
Но е възможна и друг тип революция – културна. Някак си да разберем, че животът ни не е свързан само с ядене на дюнер и затварянето на обектите няма да доведе до крах на света. Няма да има нужда сутрин да минават с „тежки“ препарати плочките на главната улица и може би няма белият сос ще бъде забравен. Това по-скоро остава една мечта, а не възможност за прогрес.
