Днес ще ви запознаем със Стефан Иванов, по прякор Джоса, който ще представи моноспектакъла си „Моето име“ на 12 септември във Vintage House в Дома на културата „Борис Христов“.
Стефан е завършил Актьорско майсторство за драматичен театър в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ в класа на доц. Виолета Гиндева и ас. Мишо Ботевски. Още през студентските години Стефан се откроява с талант и самосъзнание, че българското изкуство върви надолу и са нужни много искрени хора, за да го върнат в правия път. Артистът никога не е бил наивен по отношение на работата и това си личи в стила му на изграждане на образ.
След като завършва висшето си образование Стефан Иванов се превръща в главно и единствено действащо лице в моноспектакъла на търновския писател Радослав Гизгинджиев „Моето име“, част от постановъчен цикъл, състоящ се от общо четири моноспектакъла. Представлението се играе известно време из клубните пространства на цяла България, след което Стефан приема голяма крачка напред като заминава за Англия, заедно със семейството си. С ясната умисъл да продължи кариерата си в британската държава, скоро осъзнава, че това не е неговото място, не се чувства като у дома си и така след година престой се връща в Пловдив.
„Театърът в България е изгубил своята естественост. Изкуството е отражение на истината, а аз не виждам истина по нашите сцени. Всичко се свежда до престиж, „мечки“ и бизнес. Основната цел на театъра е да провокира. Той не е субективен като музиката и изобразителното изкуство. Тук всички играят, за да си изкарат хляба, а други се борят с нокти и зъби, за да са на върха на хранителната верига. Докато това не се промени, няма да имаме емоционално ценни постановки“.
Точно срещу тази тъжна реалност се бори Стефан Иванов – Джоса. Иска да премахне отношенията между публика и артисти на ниво покупко-продажба и да ги превърне в действителен досег на психическо ниво. Затова и е твърдо убеден, че клубните пространства са по-искрени и интимни.
„Преди да замина за Англия и аз се бях окучил. Отвратен съм от тази липса на вдъхновение и стената, която се издига пред творците. 95% от хората, които въртят културата в България гледат надменно на тези, които не са част от стадото“, обяснява актьорът.
Моноспектакълът „Моето име“ е написан с откровен език, който вкарва зрителите в собствените им мисли. Главната движеща сила е любовта. Говори се за търпението, приближаващо се драстично до непукизъм. За това какво си готов да жертваш и изгубиш вътре в себе си, за да откриеш качествата си. За измамната прошка и как човек може да се отклони от правилния път. Пиесата е една универсална истина и ако хората не могат да се вгледат в себе си и да си зададат най-екзистенциалните въпроси за собствената си личност, то тя не е за тях.
Всички останали, които са готови да се изправят срещу индивидуалните си, многопластови лица, могат да заповядат във Vintage House на 12 септември от 19:30 часа и да сграбчат собствените си страхове.
