24 май е повод да изразим признателност и възхищение към българските учители. Празник на писмеността, просветата и културата, празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и книжовността. Днес учителите са стожерите на българщината, те са съвременните герои в нашата история. По повод този празник се срещнахме с една учителка, за която спокойно можем да кажем, че е съвременен будител. Калинка Русалова е старши учител в начален етап от ОУ „Васил Левски“ Пловдив.
В годините г-жа Русалова се е доказала като един от ярките примери за подражание не само на ученици, но и на учители. За своя висок професионализъм, не веднъж е отличавана с престижни награди /“Образователен лидер“ в категория „Приобщаващо лидерство“ , „Признание за нововъведения във възпитателния процес“, „Вдъхновител на деца“ и др./. Автор е на международния проект „За доброто, приятелството и мира“, който обединява учители и ученици от Того /Африка/, Тунис и учениците, на които е учител. Към момента е отворила класната стая за света и така възпитаниците й се срещат с ученици от Израел, Канада и Файетвил /град в щата Джорджия/.
Г – жо Русалова, интересни дейности правите с Вашите ученици. Това несъмнено Ви отнема от личното Ви време. Кое Ви мотивира да продължавате с такъв хъс?
Да! Голяма част от дейностите в международните проекти правя вкъщи. Учениците ми са първокласници и трябва да преведа всички послания, които изпращат на своите приятели. Те разказват за България, за нашето училище, за нашия град, за себе си. Кореспонденцията с учителите също ми отнема много време. С тях обсъждаме всички етапи от проекта – цели, задачи, срокове, дейности, продукти. Учениците ми виждат само „айсберга“ от тази работа – радват се, когато получат писмо или видеопоздрав, вълнуват се и те да направят нещо за някого. Едва ли предполагат, че зад всичко това стои усилена работа, време и пак работа.
Много ми костваше до като намеря подходящи партньори – хем да са на възрастта на децата, за да имат общи интереси, хем и учителите да са креативни, за да можем да си бъдем и ние полезни и обменяме идеи. Защо го правя ли? Учениците ми се чувстват специални, забелязани. Казват „Г-жо, ние сме единствени от България с толкова много приятели не само от Европа, но и от други континенти! Ние сме звезди“. Е, при такава реакция, ако сте на мое място, Вие ще спрете ли? Освен това имат възможност да се докоснат до света на другите и научат нещо за чуждата култура, история, мироглед; да потърсят най – подходящата информация, снимки, рисунки, песни, танци, чрез които да представят страната ни, т.е. опознаваме и нашите корени.
Г – жо Русалова, как убеждавате Вашите ученици и какво искате да постигнете?
Постоянно усъвършенствам своите знания и опит. Търся свежи идеи, пречупвам ги през моята призма и тази на учениците, харесвам динамиката.
Вдъхновявам и мотивирам учениците да усъвършенстват личностните си качества: самостоятелно мислене, инициативност, отговорност, иновативност, креативност, комуникативност, умения за работа в екип, за сътрудничество, организационни умения и други. Давам им възможност за изява и свобода в работата, така че, те да могат да се чувстват спокойни и уверени в действията си. Учениците ми знаят, че във всеки един момент са свободни да станат, да се раздвижат, ако смятат, че имат нужда от това, като естествено не пречат на останалите. Ако пък видя, че вниманието им е някъде другаде, ставаме всички и правим нещо заедно. Едно такова раздвижване отнема минутки, но ще ни зареди с нови сили и усмивки, т.е. ще доведе до ефективна работа.
Г – жо Русалова, какви са вашите виждания за преподаването и ученето?
Преподаването е призвание, мисия, голяма отговорност. Учителят не е единствен източник на знания. В съвременният свят с нови технологии учениците стига да искат, могат да получат лесно и бързо информацията. Учителят е Учител, защото той има важната мисия да преподава материала така, че новото да бъде разбрано, усвоено, запомнено, приложимо. Моята задача е да формирам у всяко дете позитивно отношение към ученето, да напътствам техните търсения, да стимулирам развитието на индивидуалните им възможности, да им помагам и да ги насърчавам.
Как се чувствате, какво мислите за ролята си на обучител на учители?
Чувствам, че има на какво да науча учителите, които сега навлизат в нашите среди. Мога да им дам ценни съвети, които ще им помогнат при работата с ученици, родители и изобщо на тях самите. С до тук проведените обучения видях, че и колегите с опит си взимат нещо от мен. Доволна съм. Чувствам се щастлива и полезна.
Г – жо Русалова, какъв тип похвати използвате при обученията си?
- ~ Живия контакт
- ~ Начинът на поднасяне
- ~ Фокусиране върху опорните точки
- ~ Добри примери и практики /мои педагогически практики/.
Тези похвати променят ли се в различните класове и теми?
Абсолютно! Това, което е приложимо за един клас, може да е неподходящо за друг. Учителят трябва да познава много добре учениците, за да прецени как да действа в дадена ситуация. Няма универсална рецепта, но има действия, които ако се следват, ще доведат до желания успех. Това са на първо място – любов към децата, комуникативни умения, лидерски качества, предприемачески нюх, непрестанно желание за усъвършенстване, срещи с дейни хора, които вярват, че образованието има бъдеще. Не на последно място – учителят трябва да действа с ясното съзнание, че успехите на класа /ученика/ не са лично негова заслуга. Той работи в партньорство с родители и колеги. Учителят е малка част от тази здрава брънка. Малка, но важна!
Има ли връзка между Вашата философия на преподаване с работата Ви с учениците?
Да! Моята философия за образованието поставя в центъра ученика. Отчитам ролята на семейството и смятам, че единственият начин да възпитаме отговорни, знаещи, можещи, гъвкави и амбициозни млади хора, които да отговарят на нуждите на времето, в което живеем, е всички заинтересовани /учители, родители и образователно ръководство/ да гледаме в една посока и взаимно да се подкрепяме. Учениците трябва да се учат от преживяванията и събитията от реалния живот, иначе никога няма да бъдат подготвени за него.
Г – жо Русалова, можете ли да дадете пример от опита си подкрепящи вашите теории за обучението?
Моето мото е „Всичко в нас трябва да бъде красиво – от мислите, до делата!“. Това се отнася и за обучението, и за живота. Опитът ми показва, че когато правим нещо с чисто сърце и позитивни мисли, то рано или късно ще даде добър резултат. За красотата „отвън“ и „отвътре“ говорим ежедневно. Учениците в момента отглеждат „Цветя на приятелството“. В едно от заниманията по интереси, те посадиха семенца от цветя.
Обещаха да се грижат с много любов за тях и когато пораснат, ще ги подарят на своите приятели. В друго занимание им разказах за опита с ориза. Децата споделят, че в чашката, обозначена с „- “,от обидните думи и негативна енергия, оризът почернял, а тази с „+“, оризът бил бял и свеж. Много ме зарадваха родители, които ми се обадиха и казаха, че децата им сами измислят текстове и пеят песни, когато държат цветето, чашката за ориза с „+“. Говорили такива хубави думи и се вдъхновявали още повече като виждали резултата. На това се стремя да науча и деца /личните и поверените/.
Призната сте за учител – новатор. Какво мислите за учителската си кариера? Възприемате ли я като мисия?
Да, определено! С времето, без да съм си поставяла за цел, превърнах работата си в хоби. Забавлявам се с учениците. Живея с техните проблеми и успехи. Приемам ги като мои деца и се стремя да ги уча и възпитавам така, както правя със собствените си. Никъде другаде не бих се чувствала така, както в училище.
За мен иновацията е неизбежен процес в образованието. Времето и технологиите се променят постоянно. С тях се променят и интересите на децата. За да им привлека вниманието и интереса и да ги насоча към желаните от мен цели, трябва да ги прилагам постоянно. Това, на което искаме да научим децата /личните и поверените/ трябва да го имаме в нас. Няма как да предадем нещо, което не притежаваме. Държа на човешките взаимоотношения и в заниманията с учениците обръщам огромно внимание на тях. Не броя на дипломите, грамотите и многото повишени квалификации ни правят хора, а начина по – който се държим един към друг.
Г – жо Русалова, Можете ли да дадете примери за методологии (семинари , дебати и др.), които са допринесли за изграждането на Вашата философия на преподаване?
Вярвам, че от всеки човек може да се научи нещо, но се убедих, че от срещите с колеги – новатори, несъмнено се учат много неща. Тези събития /семинари, дебати и тн./ са много важни и желани, защото на тях се обсъждат нови идеи, добри практики – все неща, които ми се ще да изпробвам. Едно такова събитие е вълуваща емоция и оставя траен отпечатък – Националните конференции, семинари и обучения, свързани с eTwinning, Европейската конференция във Финландия, участията по Еразъм – много са и се опасявам да не пропусна някое събитие.
Докоснах се до живота и опита на колеги от различни точки на света. Заедно с тях обменяме идеи и добри практики. Няма да забравя как след първата видеовръзка с ученици от Африка, учениците ми се замислиха над много неща. Видяха един различен свят. Децата там /в Того/ не живеят в лъскави квартали, нямат модерни телефони, дрехи, обувки, но пък имат нещо, което е много ценно. Те са добри. Въпреки не лекия живот, те говорят с любов за своята родина, щастливи са по своему и благодарни за всичко, което имат. Една такава среща ни учи на всички важни уроци – родолюбие, толерантност, човечност, емпатия, благодарност.
Г – жо Русалова, имали сте възможност да се докоснете до различни образователни модели. Образованието във Финландия се смята за №1 в света. Кога ще ги стигнем?
Да, №1 е, убедих се с очите си. Образованието там дава този резултат, защото всички са заинтересовани и с нещо участват в процеса. Пешеходецът, който търпеливо изчаква червеният цвят на светофара, незаключените велосипеди по спирките, чистотата по улиците – всичко това възпитава и желанието да допринесеш с нещо към този хубав живот, се засилва.
Ще ги стигнем, когато спрем да си прехвърляме топката и осъзнаем, че успехите на децата в училище, в живота, зависят от всеки един от нас (родители, учители, ученици, цялото ни общество); когато не само осъзнаем това, но и действаме. Личният пример е важен. Ще дам само някои примери, коментарите и изводите оставям на Вас. С моя колежка седнахме да побъбрим на кафе. Така в разговора, тя ми каза „Кали, обърни се и виж!
Едва ли ще видиш подобна гледка у нас“. Видях как деца на видима възраст около 7-8 г. са седнали и нещо си говорят по между си. С тях имаше една жена. Децата бяха 12 и за това предположихме, че е тяхна учителка. Моята колежка беше с лице към входната врата. Сподели ми как учениците влезнали в заведението, огледали с тяхната учителка къде има свободни места и без да събират погледите на всички, се настанили. Бяха зад мен, а не разбрах, че има толкова деца в заведението. Говориха си тихо, спокойно, изслушваха се. Явно обсъждаха нещо. С колежката се чудихме – как никой не подгони другият, как не се втурнаха вкупом до тоалетната,.. Няма! Седят и си говорят като възпитани хора.
Г – жо Русалова, какви са вашите бъдещи планове?
Да продължаваме да вървим в поетата посока. Искам да обединя учители и ученици от всички континенти в общ проект. За сега имаме приятели от Европа, Азия, Африка и Северна Америка. Ще се фокусираме върху човешките добродетели и развиването на морални ценности у учениците. Не ми се ще да издавам повече за проекта, защото някои неща ще решаваме в движение, искам да чуя мнението и на колегите, които ще участват. При всички случаи планирам …вълшебства.
