автор: Гавраил Гавраилов, RuralBalkans
Градината на Богородица е приютила цялото богатство на православния свят. Макар и преживяла различни трусове, монашеската общност на полуостров Атон е най-устойчивата форма на обществено управление в света. Повече от хилядолетие тя е съхранила традициите на вяра и съпричастност към православните норми. Това включва и ежедневния ритъм на отглеждане и приготвяне на храната.
Животът на монасите е изпълнен с работа и молитви. Те стриктно спазват ограниченията в храненето. Категорично е забранено да се яде месо. Два пъти на ден след служба в църквата те влизат на “трапеза”. Останалите неща поклонника научава в движението си през манастирите и вижда разликите в кулинарните практики.
Първото ми посещение на Атон съвпада с честването на празника на Зографския манастир – Гергьовден. В началото на месец май все още няма изобилие от пресни плодове и зеленчуци, но в дните след Великден е позволено да се яде риба. Като начинаещ поклоник, аз по-скоро възприемам вкусовете на храната и виното като любопитен пътешественик. Едва след няколко посещения на полуострова започвам да обръщам повече внимание на сакралния момент при трапеза.
Великата Лавра
Когато човек си прави предварителни планове на Атон, това винаги изглежда крайно нелепо. Там всичко се движи по божия план и това не се коментира. Първият ми сблъсък с начина на хранене е вечерната трапеза във Великата Лавра. Този най-голям и достолепен манастир носи с основание славата на своя аскетичен основател Свети Атанасий Атонски. Споменът за него се поддържа от гигантския кипарис, засаден от светеца при построяването на манастира. По време на трапеза там се сервират доста сурови неща, а сготвената храна е без разточителни подправки. Братята са строги и аскетични, вдъхващи уважение. Впоследствие ще разбера колко всъщност е смирено това място, а разположението му на ръба на скалите в края на полуострова не дава възможност да се отглеждат твърде много неща.
По пътя наобратно се озоваваме непланирано в манастира Филотей. Той се отличава от останалите с изцяло покрит с трева вътрешен двор. Стигаме дотам в багажника на пикап, до чували с провизии, като помагаме да ги разтоварят. Срещу това любезен монах ни въвежда в залата за хранене, където получаваме прясно изцеден сок от ябълки. Плодовете са съхранени през цялата зима и вкусът им е неописуем. А в добавка имаме и парче квасен бял хляб с маслини и зехтин. В четвъртък сутрин тази лека закуска ни връща силите, а след това пътешествието ни продължава пеша до крайната цел.
Ивирон
Когато се ходи на Атон, винаги е хубаво в раницата да се носи по нещо леко за хапване – ядки, сушени плодове или шоколад. Това винаги може да добави настроение за групата от поклонници. В края на дълъг ден, след много часове по прашните пътеки, стигаме до Иверския манастир, място свещено и много характерно. Градините на манастира са изключително добре подредени, а почвата е плодородна и това подпомага отглеждането на разнообразна продукция. Братята в общността са многобройни, а поклонниците прииждат на големи групи през цялата година. Храна трябва да има в изобилие.
След като ни настаняват, се включваме като доброволци към магерницата и архондария /двуметров грък, завършил политически науки/ ни дава задача да изчистим няколко касетки със зелен фасул. По всяка вероятност той е отгледан в оранжериите на манастирската градина. На следващата сутрин го опитваме след литургията приготвен с доматен сос, в комбинация с чудесно козе сирене и тръпчиво червено вино. Ивирон е известен с добрата си кухня, една от многото причини поклонниците да го посещават с желание.
Зограф
След трапеза плановете ни за превоз отново се объркват и се налага дълъг пешеходен преход от Ивирон, през Карея и Ватопед, до Зограф. Малко преди залез, гладни и подгизнали от ледения дъжд, се озоваваме пред портите на българския манастир. Това усещане за връщане у дома ще ме спохожда многократно в следващите години. Зограф е известен на Атон като мястото с най-добро вино. Лозята на манастира са разпръснати на голяма територия. Игуменът е главния виновник за добрите резултати в преработката на гроздето, като използва опита си от годините, прекарани в Елена.
За празника на Зограф има стотици гости, храната е изобилна – включва няколко вида риба, туршия и сирене, всичко приготвено с вкус. Това потвърждава максимата, че всичко на Атон се прави с братска любов. Културните различия между отделните православни нации все пак дават своето отражение и в кухнята им, но за това ще разкажем друг път.
