Кирил Ненов започва да се занимава с музика в гимназиалните си години. Страстта му към тежките стилове в метъла го тласка в тази насока. Първоначално свири на бас китара и едновременно с това е вокалист, а след това става и китарист. Попада в различни пловдивски death и black metal групи, но бързо осъзнава, че в България основно се копират чужди стереотипи в звученето, най-вече скандинавски. Имитацията и шаблонизирането на сцената не му допада и затова решава да се отдели от този процес на сляпо подражание на западни модели. Взема нещата в свои ръце и през 1996 година създава black metal проекта „Sarakt“. Групата има оригинална концепция: музиката и текстовете, които са на български, са посветени на историята на езическа България. На следната година записват албум, който обаче бива издаден едва осем години по-късно, във време, в което трудно може да бъде подобаващо оценен. Самата група прекратява дейност след студийния запис, а не след дълго се и разпада.
Кирил замразява активния си музикален живот. Цели 20 години не се занимава с групи и сцени, започва да се развива в друг отрасъл, а музиката остава само интимно преживяване у дома и сред приятели. До тази година, когато през лятото той организира Пловдивския средновековен фестивал „Животът в Пловдив през Средновековието“. В неговото навечерие, докато прави програмата, ангажира изпълнители за три концерта и се вдъхновява да съживи проекта, който до този момент съществува само в мислите му. Събира се с Христо Бакалов (бас), Николай Паскалев (гъдулка), Борислав Илиев (тамбура) и Стоил Иванов – Стю (тъпан) и буквално за две седмици създават групата „Kutsulan“. Кирил развива стари свои композиции и добавя нови теми и така подготвя репертоара за концерта по време на фестивала.
„Знам, че не беше много професионално, но се получи добре, поне според мнението на хората. За всички беше учудващо, че сме успели да са подготвим за концерта само след две репетиции“, споделя той.
Името на проекта е взето от българската митология. Според древните вярвания Куцулан е най-старият и кръвожаден вълк. Преданието гласи, че някога Бог дал време на вълците да се заситят с каквото срещнат по пътя си. Едни изяли овни, други – волове, трети – коне. И понеже Куцулан бил стар и трудно се придвижвал, затова за него не останала плячка. Единствено успял да намери един човек, покатерен на крушово дърво. Опитал се да го изяде, но човекът възразил, че това, което прави не е редно, защото не е животно. Предложил му да отидат при Бог и той да отсъди какво да сторят. Отишли при Бог, но той потвърдил заповедта си и така вълкът изял човека. В българската празнична система това поверие е обвързано и с цикъла „Вълчите празници“, който се отбелязва от 11-ти до 21-ви ноември, като последният ден е известен като „Куцулан“ и е посветен на най-страшния вълк.
„Взех името от митологията поради факта, че концепцията на проекта е свързана с възраждането на спомена за нашата митология, древни обичаи, езическо минало. Това е наследство, което, въпреки християнството, е оцеляло и до наши дни… Истината е, че музиката, която правим, е строго определена и е за специализирана публика. Тя е най-подходяща за исторически и фентъзи фестивали. Същевременно обаче тя не е неофолк. По-скоро е баладична, но се различава от неофолк музиката, която сме свикнали да чуваме напоследък“, добавя Кирил.
Групата е имала два концерта досега – един на Пловдивския средновековен фестивал и един по време на Празниците на Стария град, на които композициите са представени като инструментали и до известна степен чрез импровизации. Скоро се очаква Кирил да добави и текст, който ще представлява поетична творба в хекзаметър. Тя ще предаде онези данни от българската митология, които са съхранени до днес, по един литературно-мелодичен начин. Заглавието ѝ е „Песен за богове безсмъртни“ и ще разказва за сътворението на света.
Предстои последният им концерт за годината, който ще се проведе в Bee Bop Café на 25-ти ноември от 19:30 часа. В началото на 2019-та смятат да запишат дебютния си албум и чрез това да регистрират името си на музикалния пазар. Амбицията на Кирил е да свирят на най-големите исторически и фентъзи фестивали в Европа, които се провеждат в Холандия и Германия. Той и колегите му искат да покажат както на българите, така и на останалия свят красотата на българската митология и езическото ни богатство.
