Интервю на Любомир Чакъров и Паулина Гегова
Снимки: Лицата на града
Мирослава Тодорова е поредната млада пловдивска звездичка, чиято светлина грее ярко и залива всички, заобикалящи я. Запознахме се с личността ѝ чрез X factor, но и без музикалното предаване душата ѝ е толкова приятна и интересна, че заслужава внимание. Характерът на Мирослава е мек и топъл като кадифе. Такъв е и гласът ѝ. Точно затова пловдивчанката стига толкова напред във формата, като ни накара да се гордеем.
С Мира се срещнахме в нейния любим квартал „Капана“, чийто творчески и хипстърски дух сякаш идеално приляга на същността ѝ. Там си поговорихме не само за музиката, но и за живота и бъдещето, защото какво по-любопитно от мнението на един тийнейджър за бъдещето – не само неговото, но и на една цяла общност.
-Какво заражда любов и уважение към джаз музиката в едно 15-годишно момиче?
Въпрос на усещане е. Не е просто да си кажеш: „Това ще пея, защото никой не го прави и искам да съм различна.“ Аз пея от две-три години и в началото постоянно се лутах между различни стилове. Не можех да намеря песен, която да ме оприличава изцяло. Докато първата джаз песен, която намерих го направи. Всъщност тя ме откри сама и затова пях именно нея на първия кастинг на X factor. Обичам джаза, защото с него мога да разкажа случка чрез ноти, мелодия и музика, а не само чрез думи. Чрез пеенето мога да кажа неща, които понякога са ми трудни да изрека на глас.
-От кои родни и чуждестранни джаз музиканти черпиш вдъхновение и пример?
От чуждестранните Даяна Кроу. Най-вече се впечатлявам от класиците, макар че има много модерни изпълнители, които вкарват джаз елементи в музиката си. А любимият ми български изпълнител е Ангел Ковачев. Казвала съм го толкова много пъти, но пак ще го казвам. Той е моето вдъхновение. Освен него харесвам Белослава, Рут Колева, Камелия Тодорова.
-Коя част от себе си показваш чрез джаза?
Вътрешната част. Когато пея не е важно как изглеждам на сцената. Как съм облечена, дали съм гримирана, дали косата ми е направена. За мен е важно това, което е в мен да излезе наяве. Това, което съм таяла толкова месеци да излезе в рамките на три минути и то по най-чистия начин.
-А от света?
Има различни теми за всяка песен, но джазът те кара да преминеш през всичко по-леко. Може да пееш за любов, за раздяла, за щастие, но всички тези теми звучат по-смирено и леко.
-В какво вярваш?
Вярвам в силата на Вселената. Най-вече в доброто. Вярвам, че трябва да си истински, искрен, да си себе си.
-Как реши да се явиш на X factor и с какви очаквания беше по време на кастинга?
Още от малка когато гледах предаването си представях как съм на сцената. Как танцувам, пея, как ме гледат хората. Тук идва моментът, когато трябва да кажа, че цял живот съм мислела, че не мога да пея. Отидох при педагог и след първия си урок осъзнах, че всъщност мога. След няколко месеца казах на майка си, че ще отида в X factor.
Знаех, че съм все още малка когато почнаха кастингите, но желанието ме дърпаше и мечтата ми се сбъдна още когато ми се обадиха, че съм приета за кастингите в София. Нямах очаквания, просто нямах търпение да изляза за три минути и да покажа какво съм научила през тези години.
-Как се разви Мирослава по време на формата?
Много се промених. Не като държание, а вътрешно. Станах много по-осъзната, по-дисциплинирана, по-организирана. Започнах да позволявам на най-малките хубави неща да преминават през мен, а лошите, пак били и най-малките, да държа надалеч.
-Започнала си да ходиш на уроци при Руми Иванова, която наскоро интервюирахме, преди приблизително година. На какво те научи тя?
Тя ме научи, че трябва да съм себе си и да не се опитвам да приличам на някой друг, а да усъвършенствам това, което съм?
-Освен певица си и ученичка. Лесно ли беше да съчетаваш предаването с училището? Кое от двете е по-важно за теб на този етап?
По време на формата ходех по един или два дни на училище. В момента уча приблизително по осем часа на ден, плюс часовете в училище. Ставам в 08:00 часа. Уча докато стане време за училище. Там отново, после се прибирам и пак. Така всеки ден. На този етап училището ми е по-важно, защото тези оценки влизат в дипломата ми след 12-ти клас, а аз съм много амбицирана да са добри.
-Промени ли се отношението на съучениците ти към теб след края на формата?
Мисля, че не. Обаче те самите са се променили докато ме е нямало. Сплотили са се повече. Осъзнавам как докато аз съм преследвала своите мечти, те са се сплотявали и може би това е една от причините, поради която ме приемат толкова топло. Всички ми помагат, обясняват ми пропуснатото. Всички са много добри.
-Формулата за един успешен артист, според теб – да си мултифункционален или да държиш на собствената си индивидуалност?
Според мен най-важно е да държиш на себе си, защото всеки човек е различен и всеки артист трябва да е различен, за да може публиката да намира различни и нови неща в него, да се вдъхновява. По-важно е да си себе си, защото така показваш света по собствения си начин.
-Какво е Пловдив за теб?
Пловдив е най-голямата ми любов. Особено „Капана“! Всеки ден съм тук. Това е почивката ми между ученето. Обичам да дишам въздуха на „Капана“. Но не толкова на този прехвален „Капан“, в който всички трябва да отидат, за да се снимат, а на „Капана“ като емоция, преживяване, хора. Обожавам Пловдив и ми е трудно да реша дали след като завърша да остана тук или да преследвам мечти в София.
-А как си представяш Пловдив 2019-та от перспективата на един млад творец?
Представям си го много културно. С доста по-развита изява на хората, занимаващи се с изкуство. Надявам се тези хора да бъдат оценени, да има повече видимост за тях, защото и в момента има много хора, които се занимават с интересни неща, но другите не се интересуват. Страхувам се само изкуството да не стане комерсиално.
-Извън разговора ни спомена, че правиш добрини. Разкажи за едно добро дело, което си направила.
Преди близо една година бях в период, в който си казвах: „Аз правя добро за толкова много хора, толкова се раздавам, а нищо не получавам. Защо се случва така?“ Мислих си го и един ден докато вървях по улицата. Изведнъж видях една стара жена с тежки торби. Просто отидох при нея и ѝ предложих помощ. Взех торбите и докато вървяхме си говорихме на такива теми, като че сме си много близки и не сме се виждали от десет години. Разказахме си животите една на друга. Когато я изпратих до нейната скромна и спретната къщичка и се разделихме си казах: „Защо трябва да правиш добрина, ако очакваш да получиш добрина?“. Няма да я получиш веднага. Може да я получиш след дни, месеци, пет години, но не и под тази форма. Всъщност ти я получаваш още когато решиш да помогнеш. Изпитваш удовлетворение. На мен ми стана много мило, че съм помогнала на жената.
-Толкова си смела във вярванията си и толкова разсъдлива. Какво те кара да мислиш над толкова важни неща от живота на тази крехка възраст?
Аз винаги така съм мислила. Винаги съм обръщала внимание на малките неща, защото те крепят света и го правят по-красив, трябва само да ги забележим. А и много обичам да чета. Това е едно от най-любимите ми занимания. Дори в паузите по време на X factor се криех в ъглите, взимах си някоя книжка и четях. Вечер когато имах време, отивах до центъра, взимах си кафе и някоя книга от книжарниците и четях. Това беше моята почивка.
-Музика, четене. Каква друга страст имаш?
Като малка рисувах, но не съм го правила от 6-ти клас. Страст ми е да помагам, да се усмихвам и да съм добра. Обичам хората около мен да са усмихнати и щастливи. Ето тези малки добринки ме изпълват.
-От тук нататък накъде ще поеме Мирослава Тодорова?
Мирослава Тодорова ще си завърши срока с прилежно добри оценки. Втория срок с много хубави оценки. А музиката и изкуството – това ще съм аз до края на живота си. Нямам търпение да мина от етапа на училище в етапа за изкуство. Дори в момента работя по няколко проекта с мои приятели, които също са много ентусиазирани да направим нещо заедно. Музиката определено е пътят, по който поемам.
-Какво би призовала своите последователи и почитатели. Нещо, което искаш да им кажеш, да им изкрещиш, дори?
Да се усмихват искрено, да са истински, да обичат и да са обичани. Всичко, което правят да им доставя удоволствие. Да имат полза от него, но и светът да има полза от тях. Да са добри, защото това е едно от най-важните качества. В края на живота си да са доволни и да не съжаляват за нищо.
