Мили приятели, през последните дни станахме свидетели на множество реакции от страна както на народа, така и на Правителството по казуса с изказването на Вицепремиера Валери Симеонов.
В собствената си медия той порека “Кресливите майки” и техните “УЖ болни” деца. Направеното от Валери Симеонов изказване разтърси цялата ни държава и в момента тя е в състояние на търпелив бунт, очаквайки моралната оставка на Вицепремиера. За съжаление, вече втори ден тя не идва и затова по улиците на страната ни се развяват черни знамена с несъгласието за оставането му на поста в управляващата коалиция.
Но нека Ви представим и гледната точка на едно от всичките отхвърлени деца в неравностойно положение.
Юлия Андонова
Мъчно ни е от липсата на човечност към това дете, имало късмета да се роди в Държавата наречена Република България. Тази държава вместо закрилница за децата ни се е е превърнала в злата мащеха, не давайки минималните условия на живот. Момичето е принудено да стой само и затворено далеч от приятели, социален живот, работа, образование. Тя, заедно с още други деца в неравностойно положение, са отхвърлени от света, защото са различни. Принудени са да живеят непълноценен живот, в който борбата и силната воля е единственото, което ги движат напред.
Те са тук и те не са грешка, а деца на нашата родина. Кой реши, че те, различните, нямат право да бъдат част от обществения живот. И сега, когато чуваме техните гласове се страхуваме, че илюзията за перфектния свят на ХХI век е погребана дълбоко в бездната на жестокостта и неравенството.
Този случай напомня омразата, която нашето общество изпитва към всички, които са различни. И тя идва от най-високото ниво на държавно управление.
Нека затворим очи за минута и се замислим за всички хора водещи всекидневна борба за живот и дори за миг се поставим на тяхно място. Нека почувстваме болката, която те изпитват. Защото болката е реална, тя е тук, лягаш всяка вечер и се събуждаш с нея. Едни деца в неравностойно положение ни дадоха най-важния урок. Този, който всички сме забравили – да бъдем хора, да бъдем добри и състрадателни, да приемаме различните, защото те са тук, те са част от нас и те заслужават да бъдат наравно с нас.
