Опознай България – село Павелско

Фотографии: Александър Карамфилов

В рубриката „Опознай България“ ще ви запознаем с различни местности, градове и села, които сме обиколили, главно за удоволствие. Ще разкрием красивите тайни на родината ни – както известни, така и не толкова познати. Ще намерим градски или природни съкровища. Ще надникнем под всеки камък, ще почетем всяко дърво, ще се полюбуваме на различна архитектура, защото България изобилства от приказни места, с които трябва да се гордеем. Това е рубрика, съчетаваща в себе си история, туризъм, любопитни факти и част от бита на всяка отделна местност.

Започваме националната си обиколка с родопското село Павелско, община Чепеларе, област Смолян.

Павелско се намира на час път с кола от Пловдив. По пътя ще минете през не една приятни за почивка дестинации като Асеновград, Бачково, Нареченски бани и Хвойна. Едва на петнайсетина минути по-нагоре се разполагат Чудните мостове, следвани от Чепеларе, Пампорово, Смолян, Проглед и много други родопски кътчета, които спират дъха ни.

Павелско е най-старото село в Долен Рупчос, на надморска височина 728 м. и площ от 59,2 кв. км. Още по римско време през територията му са минавали пътни артерии от Пловдив за Беломорска Тракия. В днешния си вид Павелско е заселено през 1660 година от бегълци от село Борово. Познати са две легенди за името на селото. В едната се разказва, че първият заселник се казвал Павел и той дал името на новия си дом. В другата се подкрепя теорията, че Павелско идва от думата „пахал“, която означава охлюв. Областта била богата на охлюви и от там се е образувало наименованието ѝ.

Като заговорихме за легенди, с такива е обвързана и тракийската местност Зареница, разположена в близост до селото. Романтичен мит разказва, че по време на турското робство девойка на име Зарена е привлякла узурпаторите към крепост със замаскирана от зидани стени пропаст, в която се хвърлила. Турците я последвали и без да предполагат за фаталната си участ, пропаднали в пропастта, като така открили смъртта си. Саможертвата на красивата девойка отървала селото от мнозина турски войници и останала в историята като приказка за доблест, хитрост и нестихващ български дух. Другият мит е, че първите лъчи на слънцето докосвали първо крепостта Зареница, поради което местността получила името си.

Не толкова известен факт е, че през 1834 година жителите на Павелско получили разрешение за строителство на черква от турския султан. Разрешението било под формата на ферман, написан на персийско-арабски език, а времето, с което разполагали за издигане на храма, било едва 40 дни. Ферманът се пази в архивите на църквата „Свети Спас“ до ден днешен. От нея тръгва и местното образование. Тя е приютила първите ученици, които са писали в купи, пълни с пясък.

Години по-късно Павелско се сдобива и с първото си Основно училище „Цар Симеон I-ви“, което през 2017-та отпразнува 185 години от построяването си. Училището е издигнато върху турски гробища, а при строежа са изровени купища кости на покойници.

На територията на Павелско са разположени и много малки храмове, телевизионна кула и хижа Пашалийца.

Ние поехме по посока нагоре, през гората и хълмистите баири, право към ловната хижа. Между другото, в момента тече зимният ловен сезон, в който могат да се обстрелват диви прасета и зайци. В горите на Павелско живеят и вълци, сърни, елени, лисици, дори кафяви мечки. Ако имате късмет, може да зърнете някои от горските обитатели, но изброените са защитени видове и забранени за ловуване, освен при кризисна ситуация, когато се образува хайка.

От гледна точка на спорта, Павелско е известно с професионалните си тренировки по хандбал. Много от практикуващите през годините са влезнали в националния отбор по хандбал на България, а видният жител Васил Пиндев дълги години е бил национален вратар. Освен в двора на училището, младежите тренират и по баирите, като се подлагат на изключително трудоемка физическа подготовка. Старанието на отбора не веднъж го е издигало до Вице-Републикански шампион.

Самото село не изобилства от заведения. То е място за отдих. Царува звука на тишината. Там няма да откриете купони, а душевен мир и гостоприемно отношение от страна на кореняците. Една от малкото кръчми, ако не и единствената, е „При Славчо“, а единственият денонощен магазин се намира чак в Наречен.

Преди години в сградата на читалището се е помещавала дискотека, която привличала младежи както от Павелско, така и от Хвойна и Наречен, но в наши дни тя не функционира.

В своята цялост Павелско е едно от най-красивите места в Родопа планина. Чудната му природа ви кара да се чувствате като в приказка, от която не искате да излезете. Чистият въздух по нищо не може да се сравни с мръсотията и смокът на големите градове, а усещането за спокойствие, ще ви накара да се връщате отново и отново.