Най-трудното в преподавателската професия е не да предадеш информация и знания на учениците, а да успееш да предизвикаш желанието им да учат и да се развиват, да мислят извън рамките. В последните години все повече се говори за промяна в образователните практики и разчупване на ретроградния модел на преподаване в институциите. Типичен пример за инициатива, излизаща от консерватизма и представяща нови хоризонти и методи в обучението е „Предприемачът като откривател”. Тя представлява курс – въведение в икономиката и бизнеса, разяснени през призмата на човешкото действие. Срещнахме се с Весислав Илиев, един от създателите на курса, за да ни разкаже малко повече за него.
-Здравейте, разкажете ни как създадохте „Предприемачът като откривател”.
“Предприемачът като откривател” създадохме заедно с колежката ми Миряна Митева. Ние сме икономисти и се занимаваме с аналитични изследвания. През 2013-та година създадохме НПО, чиято основна цел е да развива образователни инициативи. Първоначално фокусът на организацията беше насочен към студентите. Създадохме икономическа библиотека, в която книгите бяха най-вече от чужбина, тъй като българска в този момент нямаше. Започнахме да провеждаме събития, лекции и курсове. Да се мотивират студенти се оказа по-трудна от очакваното задача, затова решихме да свалим възрастовата граница. През 2014-та година проведохме първия курс за ученици. Работим с представители на гимназиален курс, като първоначално възрастта беше 17-18 години, сега е мжду 15-18 години. Въпреки че нямахме почти никаква реклама, интересът към събитието беше голям. Оказа се, че има глад за такива курсове и обучения. Още в първото издание се записаха около 80 деца, дори се записа един цял клас, изпратен от учителя си. В последствие създадохме още две групи в Пловдив, а след това ни поканиха във Велико Търново и София.
-Кое е най-важното, на което искате да научите учениците си?
Участниците в обучението са между 15 и 18 години, записвайки се те вече са решили да учат Икономика и да се развиват в тази насока. За тях е изключително странно когато ги съветваме да не учат икономика. Казваме им „Запишете Биология, Медицина, Машиностроене, но не записвайте Икономика, няма смисъл. Ако искате да се занимавете с бизнес, пак ще се занимавате”. Курсът ни не е технически, в него няма писане на бизнес планове, възвращаемост на инвестициите и т.н. Тези неща се учат. Желаем първо да им покажем базови, основни принципи в икономиката, но не като абстрактна наука, а като част от ежедневния ни живот. Говорим им за алтернативни разходи. За това, че всяко едно нещо е разход, включително времето за избори и оскъдност, стойност и субективност на стойността. Откриваме света на предприемачеството като приключение и процес, в който предприемачът се спуска в неизвестното, в една бездна и търси решение на проблеми. Всеки един човек може да бъде такъв, дори да не се занимава с бизнес.
-От миналата година „Предприемачът като откривател” е под формата на лагер. Къде се провежда той и какво е различното в него?
Взехме смелото решение да направим летен лагер, в който да съберем деца от цялата страна. Обърнахме се към Община Габрово, където се провежда Innovation Camp- много добрa инициатива, но за по-големи. Те приеха добре идеята, Областният информационен център ни съдейства логистично. Предложиха да проведем лагера в Боженци, мястото се оказа идеално за целта. Емоциите бяха много по-силни, защото обучението не беше разтеглено във времето. Тази година отново ще направим лагер, като организираме и втори – международен. Той ще бъде изцяло безплатен, но ние ще изберем участниците.
-Създаването на такъв лагер е доста скъпо начинание. Как финансирате инициативата?
В общи линии на мускули. Има такса за децата. Остатъка за покриването на разходите идва от малки спонсорства. От хора, които харесват това, което правим и ни спонсорират с малки суми. Миналата година ДСК Габрово покриха част от разходите за обучението на децата от града. Тази година също имаме спонсор, който ще помогне да падне още таксата. Лагерът е осем дена, през които има разходи за храна, нощувки, екип. Имаме и доброволци, които помагат в работата. Самият курс няма търговска цел.
-Казвате, че всеки човек може да е предприемач. Какво имате предвид?
Да, сега много се говори за четвърта индустриална революция, все по-важни стават уменията да се решават комплексно проблеми, работа в екип, креативност, иновативност и предприемчивост. В съвременния свят много от действията на човека се изместват от машини. Има произодства, които са изцяло механизирани и човешката роля е много малка в тях. Роботизираните машини заместват хората в медицината, машиностроененто, дори във сървиз сектора. Това не значи, че човек ще бъде заменен от машини, а че фокусът му се измества. Нуждите на хората са неограничени, времето е оскъдно, появяват се нови нужди, които трябва да бъдат задоволени.
-Въпреки механизирането на живота, хората все още се оплакват от липса на свободно време. На какво се дължи това според вас?
Това е един от основните уроци, които преподаваме в курса. Нашите баби и дядовци са имали много повече свободно време, но са живяли и по-трудно. Не са били улеснени колкото сме ние сега. Това е свързано с въпроса за алтернативните разходи. Днес има много повече неща, от които да избираме, затова и не ни достига време. Решаваме, че искаме да правим нещо, но се появява друго, за което не сме се сещали преди това и то също ни отнема време. Всичко е въпрос на възприятие и организация на приоритети.
Да дадеш образование на едно дете е толкова важно, колкото да го научиш как да се справя по-добре в живота, да цени времето си и да подбира разходите си. Весислав и неговите колеги са се заели със задачата да мотивират децата да се учат и развиват, въпреки негативизма на околния свят. Пожелаваме си още такива примери за позитивни промени в закостенялото ни разбиране за образование.
