„Ако беше така – значи би могло да бъде, а ако би могло да бъде, значи би било, но тъй като не е, значи не е. Такава е логиката на нещата!“
Логика? Кой поне средно интелигентен човек ще повярва, че в главата на Луис Карол е царяла логика, докато е писал „Алиса в страната на чудесата“? А нима и е нужно? Често алогичното, онова, което приемаме за налудничаво, шашаво, е много по-истинско от моралните и обществени закони, които сами си налагаме – изтъкани от ограничения и вериги, дърпащи ни назад или в най-добрия случай, застопоряващи ни на едно място. Не, Карол е скъсал тези верижки, създавайки свят, в който лудото е нормалното, в който долу е горе, горе е долу, а в страни се разтяга, свива, поднася шишенца с напитки за растеж и часовници, смазвани с краве масло.
През годините интерпретациите на приключенията на Алиса и нейните откачени другари са толкова много, но сякаш никога не са ни достатъчни. Винаги разбираме нещо ново от тях. Осъзнаваме някоя изначална истина, която до сега сме отричали, защото уж сме разумни. Но знам, че тайно или не, всички сте си задавали същите, на пръв поглед, нелогични въпроси като момиченцето, попаднало в заешката дупка. Знам, че сте се чудили и маели на заобикалящия ви свят и с неразбиране сте се чесали по главата защо едно нещо е такова, а не онакова и защо не може да го променим.
Идеята за двойствеността на живота, самоличността и съдбата, за любовта и приятелството, за справедливостта и лудостта, са втъкани и в новия балет на Държавна опера Пловдив „Светът на Алиса“, където не само деца, но и възрастни се учат, че винаги щом изядем нещо, се случва нещо интересно.
Режисьорът Анна Пампулова майсторски е вплела риториката и илюзията на света в хореографията, която смело мога да заявя, е на световно ниво. На световно ниво са и костюмите, както и сценографията, създадени от Борис Далчев. Заедно с авторската музика на Асен Аврамов, драматургията на Анастасия Събева, мултимедийната хрумка на Никола Налбантов, всички солисти и балетисти от пловдивската опера и новата международна трупа, съчетаваща таланта на родните творци с този на представители на целия свят, превръщат една от любимите детски, и не само, истории в приказен спектакъл, който те разсмива, кара те да затаиш дъх и да трепериш в очакване на великата реплика „Отрежете ѝ главата“, в тази версия изречена от чудесната българска актриса Мая Бежанска.
И докато се възхищаваме на облеклото на Лудия шапкар, гоним Чешърския котарак, пушим с гъсеницата, опитваме се да проведем поне един сносен разговор с вечно бързащия Бял заек, танцуваме ръка за ръка с Валето и пеем заедно с комичните Туидълди и Туидълдум (Алиса в огледалния свят), то времето извън залата спира и поне за миг имаме чувството, че също сме попаднали в заешката дупка. Чак ни сърбят ръцете да боядисаме някоя от белите рози.
В събота балетът се игра последно за сезона, но майсторската работа на екипа ще се завърне на есен, когато отново ще може да заведете децата си, а дори да нямате деца, не се притеснявайте. Спектакълът изобщо не предполага ограничения във възрастта, защото в крайна сметка такава е и идеята на „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в огледалния свят“ – никакви ограничения, всичко е възможно. И запомнете: „Първо приключенията! Обясненията отнемат толкова ужасно много време.“
Снимки: Държавна опера Пловдив
[wpseo_map id=“3933″ width=“400″ height=“300″ zoom=“-1″ map_style=“roadmap“ scrollable=“1″ draggable=“1″ show_route=“1″ show_state=“1″ show_country=“1″ show_url=“1″ show_email=“1″ show_category_filter=“1″ default_show_infowindow=“1″]
