Скелет от средновековието се показа в южната част на терена на бившия ресторант „Греми”. Той е почти напълно запазен, единствено предната част на черепа се е разтрошила.
Археолозите под ръководството на София Христева още не са установили дали това е мъж или жена.
По този скелет няма никакви следи от накити. Зъбите му са здрави и вероятно става въпрос за млад човек.
„Костите са вкопани в античните деструкции /останки/”, обясни арх. Христева. Това е второто тяло, което излиза от обекта.
Предният скелет бе на жена с бронзови пръстени от 19 век. При нея нямаше никакви следи от погребение – вероятно тялото е захвърлено след криминален инцидент в тогавашния помиен канал, който е минавал оттук.
На терена от 750 квадратни метра излезе една от най-големите откриване досега сгради от римско време. Тя е със застроена площ от поне 250 квадрата и е била само на 50 метра от форума.
„Може да е административна сграда, но не е изключено да е и богат частен дом. В помещенията има подово отопление хипокауст и добре оформени плочи, но никъде няма мозайки.
„Сградата е строена между 2 и 3 век, но след това до 6 има две преправяния. Някои помещения са преградени с нови стени. Тогава старите римски улици или не се използват или са направени по-тесни“, обясни археологът.
След края на проучването трябва да се направи доклад и в него да бъде включена научна оценка. От нея зависи дали ще бъде решено мястото да бъде консервирано по някакъв начин.
В друга кооперация на 150 метра от бившето „Греми” преди две години бе открита улица с римска арка.
„Тя се падна в единия край на строежа и затова бе взето решение основите на кооперацията да се дръпнат за да може тя да се запази”, каза София Христева.
В момента на терена работи екип е 8 археолози плюс 18 работници. За всички тях от месец март плаща инвеститорът на обекта.
„Системата много бави хората, които искат да правят реставрация и консервация на останки. В Пловдив има немалко обекти, където зидове стоят с години и се рушат. Това може да обезсърчи всеки инвеститор, който реши да консервира и запази като свое решение римска старина”, припомни София Христева.
