Зимата е зад гърба ни (или поне силно се надявам..) и няма да й отделям повече внимание. За сметка на това мисля да се фокусирам върху най-хубавата част от Великден – КОЗУНАКЪТ! Ах, .. този пухкав, на конци, с хрупкава коричка и сладък пълнеж козунак. Няколко дни преди и няколко след Великден имам усещането, че където и да отида мирише на козунаци. Не мога да реша дали ароматът на море или този на прясно изпечен козунак ми харесва повече .. Хмм, или пък просто решението е парче козунак докато се пека на плажа.
Започнах да правя козунаци преди 3 години. Всяка година съм доволна от резултата, харесва се и от близките ми и приятели, но в същото време на мен сякаш нещо не ми достигаше. И така всяка една година аз сменях рецептата, експериментирах, докато сега гордо мога да ви споделя моята рецепта – победител в това толкова оспорвано и продължително състезание. Знам, че сигурно повечето от вас, които никога не сте правили козунак сте чували поне един път в живота си как е “много трудно да се направи козунак”. Ще ви помоля, след като сте готови да изпратите по един козунак и линк към тази рецепта на тези мили хора, които така несъзнателно са ви заблудили.
И без да си играя повече с търпението ви, ето и рецептата (посочените количества са за един нормален козунак):
Съставки:
3 яйца ( едното яйце е за намазване отгоре )
100 гр захар
150 мл прясно мляко
60 мл олио (или 30 гр разтопено масло и 30 мл олио)
5 гр суха мая
450 гр брашно
лимонени и портокалови корички
ванилия
Важно условие за хубав козунак е всичките съставки да са с изравнени температури. Аз ги изваждам от хладилника от предната вечер.
Първата стъпка е активирането на маята. Обърнете внимание, че за тази рецепта се използват само 5 гр, а повечето пакетчета са по 7 гр и трябва да отнемете малко от общото количество. За целта прясното мляко се стопля съвсем леко и към него се добавя маята заедно с 1 ч.л захар и 2 с.л брашно. Разбърква се добре и се покрива с чиста кърпа. Намерете топло място, където не става течение и оставете там тази смес, докато маята се събуди. Обикновено това отнема до 30 минути. Счупете в купа яйцата и ги разбъркайте заедно със захарта (не трябва да се бият, а само леко да се разбъркат). Изчакайте 5 минути, за да има време захарта да се разтвори и разбъркайте отново.
Захарта влияе много на тестото, което ще получите. Не бива да се прекалява с количеството й, защото тестото ще стане тежко и няма да се получат конци. Брашното се пресява в отделна купа и се прави кладенче в средата. Към него се добавят яйцата със захарта,шупналата мая, коричките от лимон и портокал, ванилията и половината от мазнината (маслото прави вкуса на козунака по-плътен, но след това изсъхва по-бързо, затова преценете кой от двата варианта за мазнина ще използвате). Всичко се разбърква добре до получаването на меко тесто.
Изкарвате тестото от купата и започвате да го месите на плота, като постепенно изливате по малко от останалата мазнина там и чрез месене я вкарвате в тестото. Това е втората важна стъпка за получаването на така наречените “конци”. При продължителното месене се активира глутенът, който въпреки, че напоследък е взет на мушка от много хора, е виновникът за любимото ни сладко и пухкаво тесто. Това беше “най-трудната” част от рецептата. Оттук нататък има много чакане, говорене на тестото и нетърпеливо кръжене около фурната. Тестото се слага в чиста купа намазана тънко с олио, покрива се с чиста кърпа и се слага на онова топло място, където до преди малко е шупвала маята. И така докато удвои обема си – около 1 час.
През това време можете да си приготвите плънката. Аз съм доста претенциозна като става дума за козунаци и ги харесвам само с локум (по въможност с повечко), но ако вие не сте като мен можете да експериментирате с различни вкусове.
След като е минал вече един час и тестото е удвоило обема си го изкарвате от купата и започвате да го месите. Ако лепне на плота добавете съвсем малко мазнина. Отделете време за месенето, заслужава си. Тук може и да го поблъскате (нежно, разбира се ). Аз силно вярвам, че ако човек е с позитивни мисли докато готви, то храната, която излиза от ръцете му ще бъде с неповторим вкус, затова си мислете за нещо хубаво – за пролетта, за почивните дни, за времето със семейството .. След около 10 минути месене е време за нова порция втасване. Тестото – обратно в купата и пак на топличко покрито с кърпа за около един час.
И стига толкова втасване! .. шегувам се. То ако ставаше така бързо само .. Помесете отново тестото за минута – две и го оформете. Аз всяка година правя най-обикновена плитка, защото ме мързи да си играя и нямам търпение просто вече да е готов козунакът. Много рецепти казват, към този момент, когато тестото се раздели на топки, преди сплитането, да се намажат с мазнина, но да ви призная, това само ще затрудни плетенето и затова аз не го правя. След като го сложите във формата за печене, покрийте го с кърпата и го оставете за още 20-25 минути да втаса за последен път (обещавам!). Включете фурната на 170 градуса и след като загрее, намажете козунака с последното яйце и го поръсете обилно с кристална захар. Пече се около 1 час, но както знаете всяка фурна е различна, така че го следете.
След като козунакът е изпечен, трябва да изстине добре. Колкото и да ви изкушава с апетитния си аромат и външен вид, бъдете търпеливи. Тестото е най-вкусно след като е напълно охладено.
Много се надявам повечето от вас да се престрашат и да опитат да си направят козунак у дома. Не само защото домашната храна е най-вкусна, но и защото според мен с всяка година цените на качествените козунаци, които предлагат пекарните, се вдигат твърде много.
